1952

През последните дни на март 1952 г. в местността Сарабурун на югоизточната ни граница има тежка престрелка. На наша територия е разкрита бандитска група, прехвърлена от чуждоразузнаване със задача да извършва шпионска дейност. Целият район е вдигнат по тревога. Независи­мо от дъждовното и мъгливо време търсенето продължава пет де­нонощия, но е безрезултатно. На мястото, където се очаква да пре­минат нарушителите, командуването изпраща в нощен наряд ко­мандира на отделение от застава „Орел" младши сержант Асен Илиев с редниците Боянов и Цочев. Въпреки шума на близката река стар­шият на наряда чува стъпки и незабавно подава уговорен сигнал. Когато тримата нарушители преминават край тях, Асен Илиев командва да се предадат, но те откриват огън и побягват.

Граничарите преследват нарушителите и водят огън по тях от движение. Бандитите наближават границата. Асен Илиев решава да им пресече пътя. На помощ идват граничари и от съседната застава. Това са ред­ниците Стоил Илиев Косовски, Георги Стоименов, Евтим Тренда­филов и Милуш Гогов. Косовски и Стоименов напускат скалата, зад която са се укрили, и се промъкват във фланг на нарушителите. Ко­гато Косовски пълзи към тях, те го раняват тежко. Въпре­ки това той върви край скалите и продължава да стреля, докато си­лите го напускат. Само след минута куршум пронизва и Георги Стоименов.

Бандитите отново потеглят към граничната бразда. Тук ги по­среща с огън младши сержант Асен Илиев. Боят е неравен — един срещу трима. Противни­ков куршум попада върху пълнителя на автомата му и Илиев про­дължава боя с гранати. Само няколко минути преди да дойдат на помощ другарите му, вражески куршум смъртно го пронизва.

Боят продължава. Бандитите са посрещнати с огън от граничаря Григор Манчев. Патроните свършват, Манчев изчаква нарушителите с празен автомат и им извиква да се предадат. Те залягат. Опитният граничар използува гранатите. Па­да убит водачът на бандитската група. След това младши сержант Митков ликвидира втория от бандитите, а третият се предава.

     Паметникът на героите в Любимец

На 24 юли 1952 г. към 21.00 часа в района на вр. Конгур — Беласица планина, на 150 м от граничната линия на наша територия, български граничен наряд, носещ службата по охраната на границата, попада на засада, устроена от 5—6 въоръжени лица. При приближаването на граничарите те откриват огън с автомати и хвърлят ръчни гранати. В резултат на стрелбата е убит младши сержант Теньо Желев Тенев, а редниците Василев, Петров и Вълчев са тежко ранени. След нападението нарушителите се изтеглят на своя територия.

През нощта на 27 юли 15—20 чужди войници, въоръжени с две леки картечници, тръгват отново във верига към острова на Марица югоизточно от Капитан Андреево.  Българските граничари заемат удобна позиция и запазват пълно самообладание. На няколко крачки от нашия наряд се появяват двама нарушители, единият от които е жандармерийски офицер. Той насочва картечницата към наряда и извиква на граничарите да се предадат. В това време младши сержант Боньо Иванов Бонев стреля и убива офицера.Редник Иван Цонков поваля другия нарушител. Млад­ши сержант Бонев отдава кратки разпореждания и нашите гранича­ри откриват силен огън по останалите нарушители. Изненадани и объркани от внезапните и умели действия на българските гранича­ри, провокаторите побягват обратно, преследвани от огъня на на­шите граничари.

При престрелката са убити още двама нарушители, а други четирима са ранени. За умелите и смели действия по отразяване въоръже­ното нахлуване проявилите се граничари са наградени. Боньо И. Бонев е произведен в звание „младши лейтенант", а останалите трима граничари — в звание „сержант"



1953

В началото на юли 1953 г. наряд в състав младши сержант Вергил Борисов Ваклинов и редник Трайко Стаменов със служебното куче Вихър оказва помощ на съседен граничен наряд, на който се е натъкнала въоръжена група в района на Римския мост на р. Доспат. В това време редник Дончо Костов Ганев е смъртно ранен.

Младши сержант Ваклинов с кучето успява да обезоръжи и задържи един нарушител и продължава преследването, при което е смъртно ранен, но успява да хвърли граната. Кучето му, също ранено, скача върху един от бандитите и го събаря. Пристигналите граничари намират Вихър и бандита мъртви.

 Поклон пред младите момчета, дали живота си за България!