Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2013 01:11 - граница
Автор: freeoldmen Категория: История   
Прочетен: 2667 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 06.06.2013 01:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image



Гранични инциденти
1895-1948

Голяма част от войните започват след един или няколко гранични инцидента.

По-долу са описани няколко гранични инцидента по българските граници.

1895 г.

Из „Заповед по Военното ведомство № 262 от 16.08.1895 г.”

 През 1895 година се поставят нови постове на границата с Турция. Един такъв пост трябвало да се постави на юг от Батак. Когато на място отиват петима войници пристига голяма група въоръжени жители на турското село Кара-Булак, които заемат позиции на един връх и не позволяват създаването на българския пост.

За да се заемат новите постове било изпратено подкрепление, с чиято помощ постепенно се установява ред. В тази връзка трябвало да се приведе в изпълнение заповед всички турски овчари да се явят в Баташката митница за да получат открити листове (позволителни за паша на българска територия). Овчарите, подкрепени от турската гранична стража попречила на наш граничен патрул за предаването на заповедта.

Тогава командира на ротата (2-ра рота от 22-и Тракийски полк) назначава 40 редници и един сигналист под командата на старши унтер-офицер (старши сержант) Малин Ангелов, която по какъвто и да е начин, да принуди овчарите да запишат стоката в баташката митница. На началника на командата дали потребните наставления и заповеди да изпълни исканията на закона.

М. Ангелов така изкусно водил поверената му команда, щото наближил на 700 крачки до мандрата (където се събирали овчарите), без да бъде забелязан. Там направил следните разпоредби: изпратил един патрул от трима души в тил, с цел да пази да не би турците от с. Кара-Булак, като чуят изстрели, да се притекат на помощ; пръснал хората си във верига и пак скритно продължил настъпването си, докато достигнал на 400 крачки от мандрата. Там дал заповед на войниците да се приспособят към местността. След това, взел сигналисти и редник Петър Галанов, който добре знаел турски, излязъл напред и, като дохожда на 150 крачки от мандрата, повиква кехаята, за да му предаде исканията си. На повикването се явява един турчин, който почва да се бие в гърдите и да разправя, че това място той знаял да е турско от деди и прадеди и че, като така, те няма да позволят на никой гяур да отиде там, а ако някой от войниците се осмели и отиде, той ще бъде на кол набит. Докато турчина говорил, около 40 души турци излезли из колибите и заели окопите. Излезли из мандрата и около 30 души турски войници, които също заели позицията. Като се закрил зад един бор със сигналиста и редника Петър Иванов, Ангелов дал сигнал „настъпление”, по който веригата дошла на 250 крачки от мандрата. Тогава пак помолил турския началник и кехаята да се явят на преговори, но те отказали. Наново подал сигнал „настъпление”, по който веригата се приближила до него – на 150 крачки от мандрата. Още с привдиганието на веригата, турците захванали да стрелят, но гористата и пресечена местност, както и лошата стрелба, запазили от жертви войниците. Със залягането си, открила огън и нашата верига но той бил скоро прекратен от началника поради бързината и безредието му. След направените забележки, отново открили огън, но този път по-сдържан. Ангелов, който в едно и също време наблюдавал за противника, командувал и стрелял, забележил, че един турчин, скрит зад един бор, давал доста добри изстрели. Примерил му се той и от първия куршум турчина се търкулнал убит. В туй време в дясно то към Дженевра се задали 20-25 души турски войници, а тилния патрул донел, че около 30 души турци идат изотзад, от с. Кара-Булак.

Като видял, че е заобиколен от три страни от многочислен противник, Ангелов заповядал скритно изтегляне един по един в ляво на около 250 крачки, където и заел един гол и скалист връх. От там борбата продължила до вечерта. Тогава, по липса на храна и патрони, старшия отвел командата на поста, запазена здрава и читава при всичко че била водила половин ден бой. Турците имали един убит и 15 ранени, от които четирима умрели подир няколко дена.

Като получил донесение за горната случка, военния министър, телеграфически благодарил чрез ротния командир, на старшия унтер-офицер Малин Ангелов, за неговата разпоредителност при водене командата и в боя.

Негово Царско височество благоволи да го награди с медал „За заслуги” с корона и военна лента. Такава награда се дава само за военна заслуга.


1913

  Заповед № 10 по 5 погранична дружина от 27 април 1913 г.

               За сведение.

На 26 април гърците нападнаха нашите постове като настъпиха с една колона от с. Левтера (15 км югозападно от град Кавала) към Руския манастир, а с друга от село Тойла към град Правище. На обед успяха да дебаркират една дружина в Левтерското пристанище и я насочиха към Руски манастир. 1 и 2 погранични роти усилени с взвод от 3 погранична рота и 15 рота млади войници от 68 полк цял ден водиха ожесточен бой и успяха да задържат линията на постовете с изключение на постове № 2 и № 3. Боя се ръководи от мен.

В този упорит бой първа рота даде жертви: 1 убит и 3 тежко ранени, втора рота - убит командира на ротата - поручик Красновски, фелдфебела на ротата, 2 редници и 1 тежко ранен. От 3 рота убит 1 редник, 1 контузен, от 15 рота - убити 8, ранени 9 и без вест пропаднали - 1. От 16 рота - убит 1. Всичко загуби 28 човека.

Командир на 5 погранична дружина

Капитан Цанев


image

1945

 През 1945 г. обстановката на границата започва да се усложнява. Гръцки военни подразделения и престъпни групи навлизат в българска територия, отвличат хора и добитък. 

 

При едно от поредните нападения целият личен състав на 16-и граничен пост в района на с. Триград с командир подофицер Вътков, с изключение на часовия, участвува в прогонването на проникналите в наша територия гръцки войници. През това време четирима гръцки гранични жандармеристи нападат поста, за да отвлекат часовия редник Станев и да вземат наличния архив. Въпреки неравните сили смелият български граничар успява да ликвидира нападателите, но и той е тежко ранен. Неговите другари бързо му оказват първа медицинска помощ и му спасяват живота.
  


1946
  

На 13 октомври 1946 г. към 21.00 часа неизвестни лица нападат два наши гранични поста югозападно и югоизточно от с. Горни Юруци, Крумовградско. Престрелката продължава около 10 мину­ти. Нападателите стрелят с пушки и картечни пистолети откъм гръ­цка територия. Те са отблъснати, но в боя загива граничарят Георги Димитров Калеев.
  


1948

 На 19 януари 1948 г. към 17 часа в района на с. Мезек, Свилен­градско, от гръцка територия навлизат три въоръжени лица, зала­вят наш овчар с цел да получат военни сведения и подкарват стадото му. Обаче командирът на 2-ри подучастък взема необходимите мерки, отвличането на овчаря и стадото в Гърция се предотвратява, а един от нападателите е заловен.

 

На 14 януари 1948 г. група от 4 въоръжени лица се опитва да отвлече няколко  овчари  заедно със стадата им в съседна  държава. Овчарите се бранят с единствената ловна пушка, с която разполагат. На помощ идват граничарите и нападението е отблъснато, като един от бандитите е заловен.



На 09.02.1948 г. от заставата в с. Резово докладват по телефона в граничния участък гр. Созопол: „Два самолета с неясна национална принадлежност прекосяват въздушната граница. Височина на полета 500 м, курс Резово-Бургас”.

От граничния участък вземат незабавно мерки. Личния състав е вдигнат по тревога и заема позиции в траншеите и картечните гнезда. На зенитната картечница застава старшината и се подготвя за стрелба. Цялото стрелково оръжие е насочено нагоре в очакване на самолетите.

Два изстребителя „Спитфайър” се появяват над Созопол и кръжат над военни обекти на височина 100-150 м. Изстреляни са десет червени ракети за предупреждение за принудително приземяване. Заради отказ да се подчинят се открива огън с всички оръжия. Единият от самолетите е улучен и пада в морето. Другият пада на 3 километра югозападно от Созопол. Пилотът оцелява и е задържан от граничарите.
  

 

На 4 април 1948 г. на южната граница в наряд тръгват граничарите младши сержант Иван Миладинов Иванов, редник Кирил Богданов Христов и редник Иван Петров Панов. Тримата минават край село   Генералово и се качват на лодка, с която отиват на „Горния остров”./ Марица /  При слизането на брега срещу тях започва стрелба от три страни. Нарядът е обкръжен и се съпротивлява докато свършат патроните и гранатите. Когато на острова пристига помощ, тримата граничари са вече заловени и отвлечени на чуждия бряг. По-късно тримата са открити удушени.


На 11 април 1948 г. районът отново е нападнат. При гръцкото нападение е ранен тежко българският граничар редник Михаил Георгиев Михайлов, който след 3 дни умира от получените в боя с гърците рани.

На 9 април 1948 г. в района на с. Кости, Бургаско, граничните поделения унищожават прехвърлената от чуждо разузнаване въоръжена група.

 

На 28.04.1948 г. гръцки взвод навлиза на българска територия в района на вр. Страцин, Беласица, и открива огън по наша територия. Българските граничари отговарят на огъня и убиват двама души, пленяват оръжието им картечни пистолети „Томпсън”, боеприпаси и снаряжение.

На 05.08.1948 г. към 19 часа, южно от с. Коларово, Благоевградско, чуждо военно формирование открива огън срещу български граничари и тежко ранява Стефан Александров Севрийски.

 

На 16 август 1948 г. в 3 часа сутринта в района на границата до Свиленград 5 души въоръжени нарушители се натькват на граничен наряд. На предупреждението да се предадат те откриват огън. В резултат на завързалата се престрелка нарушителите са унищожени.

На 17 август 1948 г. между 11.30-15.00 часа гръцки правителствени войски с артилерия заемат височините по границата южно от село Чекаларово, Момчилградско. Част от тях преминава на българска територия, вследствие на което се завързва бой с наши подразделения. На кота 1353 боят продължава няколко часа. От гръцка страна са убити трима души и няколко ранени. Трима български граничари са ранени тежко.

В участъка на едно от граничните поделения са поставени 12 мини, от които 4 избухват, а 8 са обезвредени. При избухването са ранени двама граничари. Мините са поставени от диверсионни групи, подготвени на чужда територия.

На 1 септември 1948 г., движейки се с кола в района на с. Копривлен, капитан Найден Турулийски, капитан Павел Павлов и старшина Димитър Кискинов се натъкват на мина и загиват. Два месеца преди това в района на селата Петрелик и Теплен, Гоцеделчевско, загиват от мини трима други граничари.

 

     Политическите пристрастия минават и заминават, границата на България е една. Поклон пред героите, загинали за Родината.






Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marknatan - Всяко ново е добре замазано старо
06.06.2013 17:44
" Вие заявявате, че е по обичая на Отечеството ( Patriae ) Ви всякога пазачи да бдят на границата между Вашето Отечество и това на другите; и ако Роб ( servus ) или Свободен ( liber ) избяга по някакъв начин прeз тая същата Стража, то вместо него се избиват пазачите. " Responsa Nikolai I papae
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: freeoldmen
Категория: Политика
Прочетен: 2681209
Постинги: 440
Коментари: 8039
Гласове: 12289
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031