Черни са моретата след залеза, спрели да дърдорят недомислици, скрили се след слънчевите набези и спокойно вливащи се в себе си.
Черно е небето преди съмване, радостно след слънчевите набези, взиращо се в своето величие и тревожно от безброй мълчания. Черни са и траурните крепове, свързващи ни с Вечното и Святото, топли от докосване до ангели и заспали в търсене на Нищото. Черна, много черна си и ти...