Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2013 20:56 - За неволите без тоалетна хартия
Автор: freeoldmen Категория: Други   
Прочетен: 3464 Коментари: 14 Гласове:
35


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  image

На пазар в Каракас

четвъртък 7ми ноември 2013, от Ан Виня

Любопитно е, че във Венецуела колкото по-нагоре стоиш в социалната стълбица, толкова по-оголени щандове за стоки от първа необходимост те очакват в супермаркетите, в които пазаруваш…

image

МЕТРОСТАНЦИЯ „Алтамира“ – в шикозен квартал в източната част на Каракас. Алехандра влиза в четвърти за деня супермаркет. Майка ѝ току-що ѝ е звъннала, за да ѝ потвърди, че „там със сигурност“ ще намери тоалетна хартия! Не пропуска също да ѝ поръча: „Ако имат царевично брашно, да вземеш колкото можеш повече“. Купът с ролки тоалетна хартия действително се извисява триумфално в центъра на първата гондола. „Най-после“, радва се Алехандра и незабавно изпраща тържествуващо телефонно съобщение на майка си. В нарушение на закона цената в този супермаркет е четири пъти по-висока от определената от държавата за този продукт, но на Алехандра ѝ е все едно. Пълни количката догоре с пакети от по дванадесет ролки, хвърля бърз поглед на празния щанд, където би трябвало да е изложено царевичното брашно, и се отправя към касите.

Там са се наредили още клиенти и сякаш всички са единодушни в мнението си за положението: „инфлация“, „купонна система“, „мошеничество“.

– Кога най-сетне ще спре тази инфлация?, провиква се някой от опашката. Според Централната банка на страната цените са се покачили с над 20% през 2012.

– Като се смени правителството, отвръща му жената до него.

– И ще се смени, съвсем скоро нищо няма да има по магазините!, подхвърля трети купувач.

Репликата извиква усмивки по лицата. В този магазин никой не вярва на твърденията на правителството, че собствениците на предприятия, които контролират снабдителната верига за стоки за общо потребление (на практика изцяло вносни), нарочно устройват оскъдица, за да разпалят народното недоволство. Клиентите, разговарящи с Алехандра, очакват деня, в който след петнадесет години чавизъм опозицията отново ще вземе властта. Касиерката мълчаливо прехвърля покупките, сред които има няколко бутилки уиски и шампанско (за 3600 боливара, или 421 евро, колкото е заплатата ѝ).

image

Метростанция „Пласа Венецуела“ в центъра на Каракас е люлка на средната класа. „Бисентенарио“, собственост на държавата от 2011 г., прилича като две капки вода на който и да било типичен хипермаркет от парижките предградия. Тук има всичко, или почти всичко – без шампанско. Когато го посетихме през юни 2013 г., рафтовете бяха пълни с тоалетна хартия, като етикетът им не показваше нито цент повече от нормираната цена – 51,56 боливара (или 6 евро) за дванадесет ролки. Купувачите си взимаха по два пакета най-много, никой не препълваше количката си...

Когато запитахме един клиент защо не е взел повече, той отвърна с раздразнение: „Преди, когато нямахме какво да ядем, никой не се безпокоеше за нас. Сега всичко живо се е завайкало за някакъв мним недостиг на тоалетна хартия“. Действително, редки са материалите за Венецуела в световната преса, които да не споменават за този проблем.

image

„Имаш ли пари да платиш покупките?“

Станция „Агуа Салуд“ е в бедната западна част на Каракас под квартал „23 януари“, един от многолюдните народни квартали на столицата. Колкото повече се изкачваме по неравните стъпала из уличките на този град в града, застроен по хълмистия склон, толкова по-надолу слизаме по социалната стълбица. Пред магазин „Меркал“, част от мрежата на държавно субсидирани супермаркети, създадена през 2003 г., се вие дълга опашка. Както всеки месец, тук са пуснали стоки на цени, които бият всякаква конкуренция. Из цялата страна съществуват различни по размер магазини „Меркал“ – от обикновен склад за плодове и зеленчуци до среден по големина супермаркет. В тях няма реклами, нито промоционални оферти. Асортиментът не е така богат, както в класическите супермаркети – няма алкохол, марковите продукти са малко на брой. Тук обаче се предлагат всички видове стоки на нормирани цени, били те хранителни (зърнени изделия, месо, млечни продукти, кафе) или хигиенно-битови (паста за зъби, шампоан, бебешки пелени, сапун).

image

В „Меркал“ в квартала „23 януари“ за 200 боливара (23 евро) клиентките (тук рядко идват мъже) могат да напълнят пазарската чанта с пилешко, ориз, олио, мляко и... шест ролки тоалетна хартия. Обикновено идват да си напазаруват веднъж, понякога два пъти в месеца. Мириам Маура, отговорничка по здравеопазването в квартала, оглежда опашката, за да открие семейства в затруднено положение. Дискретно се обръща към по-възрастни хора или по-млади с деца: „Как е? Имаш ли пари да платиш покупките? Кажи си спокойно, няма проблем“, ненатрапчиво ги разпитва тя. Някои млади майки плащат с ваучери за храна, които във Венецуела са допълнение към заплати и пенсии и се приемат във всички супермаркети.

image

Следователно тези жени имат работа или пък на заплата е съпругът или приятелят им. „Днес е изключено да умрете от глад. Дори да нямате пари, можете да се изхраните“, пояснява Маура. Пазарски торби с продукти за онези, които няма да имат възможност да платят, са вече готови и ще им бъдат връчени безплатно след събеседване със социалните работници.

image

И отново при Алехандра, която след като е напълнила багажника с тоалетна хартия, се качва на джипа си, но продължава да роптае. Сега я ядосва темата за театъра. „Откакто дойде Чавес“, обяснява тя, Театралният фестивал на Каракас вече не съществувал, културната и художествената сцена деградирали и не можела да си намери чуждестранни книги. „Като в Куба“, заключава с горчивина.

„Омръзна ми този социализъм!“

Обаче само на няколко метра от кафене „Венецуела“, без затруднение можеш да откриеш книжарница „Юг“ от държавната мрежа. Класиците на латиноамериканската литература, поезия, театър, политически есета са там... Толкова произведения в наличност за по няколко боливара, колкото едно кафе. „Винаги се говори за това, че имаме най-евтиния бензин в света, а забравят да кажат, че и книгите у нас са най-евтини“, изтъква един от продавачите. Добре, а какво е положението с чуждестранните произведения?„Чуждите издания действително са скъпи, затова и трудно се намират“. Що се отнася до културната дейност, билетът за театър, кино, концерт струва колкото две кафета, а всички музеи са безплатни. А цензурираният Театрален фестивал? Осведомихме се, че фестивалните помещения и площи са били отчуждени, за да бъдат предоставени на Експерименталния университет по изкуствата. Благодарение на една частна фондация, фестивалът бил възобновен, но цените му го правят все така елитарен.

image

„Родителите ми не ме разбират, но на мен ми омръзна този социализъм!, негодува Луис, младеж на 23 години. Нищичко не можеш да си вземеш в тази държава, има куп ограничения, всичко е прекалено скъпо.“ Очевидно положението не допада на всички. Сред младите, 95% от които притежават мобилен телефон, „свободата да консумираш“ често е важен приоритет, особено за средната класа. Луис гордо се хвали, че неотдавна с приятелите си „изиграл властите“. Под претекст, че ще посетят Панама, закупили валута от държавата – „3000 долара всеки, сериозна пара“ – обаче на Панама ѝ видели само моловете, за да си накупят електронна техника: „Имаме право на валута само веднъж годишно. Догодина пак ще го направим, страхотен удар си беше.“

image

„Вече не само висшите съсловия пътуват, но и средната класа, която преди нямаше тази възможност, отбелязва Антонио, който е живял във Франция и има две деца от французойка. Тук животът се различава доста от представата, която създават за страната“. Той е журналист, а тя – университетски преподавател. Въпреки оскъдните им заплати, тук им е по-лесно, отколкото във Франция. „Аз печеля по 6000 боливара [700 евро], но взимам също 1000 боливара за здравни услуги и още 1200 за храна, частна осигуровка и допълнителна помощ за детската ясла. Жена ми получава 4000 боливара [468 евро], но взима и по 500 за всяко дете и още няколко вида социални помощи. За децата не сме плащали нищо – нито за родилния дом, нито за ясла, училище или лекарски грижи.“

image

Във Венецуела минималната заплата си остава ниска: 2700 боливара (316 евро), с допълнение от 1600 боливара под формата на купони за храна. А наемите в Каракас възлизат средно на 1500-2000 боливара. Заедно с купоните за храна един специалист получава около 6000 боливара, а един учител – 5200. В народните квартали хората не крият заплатите си. В квартала на Алехандра често отказват да споделят.
 Но „заплатата не е най-важното, казва служител на компанията „Крафт Фудс“. „Достъпът до здравеопазването и образованието, възможността да участваме организирано в завода или квартала, за да подобрим ежедневието си, ето нещата, които ни карат да се чувстваме добре в страната си.“


LE MONDE DIPLOMATIQUE

image Превод Христина Костова






Спомнете си за тези хора, когато някоя цветна пролет свали чавистите от власт.
 И гладът пак се завърне в бедните квартали на Каракас...
И Алехандра вече има доволно
количество тоалетна хартия.






Гласувай:
35



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много интересен материал. Само да ...
27.11.2013 07:34
Много интересен материал. Само да не тръгнат по нашия път. Тогава ще видят какво е истинска мизерия.
цитирай
2. freeoldmen - kushel, за съжаление е почти неизбежно...
27.11.2013 12:23
Имат прекалено много петрол.
цитирай
3. mt46 - Поздрав за постинга!...
27.11.2013 12:41
Ами добре си живеят хората... Мисля, че преди време бях постнал нещо за Чавес...
цитирай
4. freeoldmen - mt46, много хора си мислят, че във Венецуела
27.11.2013 13:08
има някакъв режим, приличащ на този в България по времето на Живков.
Не е така. Демокрация е, като у нас, само че чавистите наложиха да се отделят част от огромните печалби от петрола, досега прибирани както си му е ред, от малцина, за премахване на мизерията. Това ужасно вбеси демократите от цял свят и нужните мерки бяха взети...
цитирай
5. freeoldmen - aip55, благодаря за добрите думи!
27.11.2013 14:06
Много образно и вярно сравнение правиш с циреите...
цитирай
6. seasonofthewitch - Пак ще ти сложа плюс защото съм пр...
27.11.2013 16:11
Пак ще ти сложа плюс защото съм пристрастна към теб;))))))))))))
цитирай
7. freeoldmen - seasonofthewitch, стига де, харесай нещо най- накрая! :-)
27.11.2013 17:00
Явно социалните теми не те вълнуват, хороскопите също...
Чудя се с какво да те заинтригувам. :-)))
Поне трогателните снимки на Чавес под дъжда не ти ли харесаха?
цитирай
8. batogo - !!!:)))Поздрав!
28.11.2013 06:40
Когато гъзовете станат повече от главите, тоалетната хартия не достига... :)
цитирай
9. paciencia - Много интересен постинг както винаги!
28.11.2013 12:54
Поздрави!
цитирай
10. freeoldmen - batogo, :-))))) !!!
28.11.2013 14:07
i paciencia, благодаря, поздрави !
цитирай
11. mileidi46 - , , В „Меркал“ в квартала „23 януари“ ...
29.11.2013 14:49
,,В „Меркал“ в квартала „23 януари“ за 200 боливара (23 евро) клиентките (тук рядко идват мъже) могат да напълнят пазарската чанта с пилешко, ориз, олио, мляко и... шест ролки тоалетна хартия. Обикновено идват да си напазаруват веднъж, понякога два пъти в месеца. Мириам Маура, отговорничка по здравеопазването в квартала, оглежда опашката, за да открие семейства в затруднено положение. Дискретно се обръща към по-възрастни хора или по-млади с деца: „Как е? Имаш ли пари да платиш покупките? Кажи си спокойно, няма проблем“, ненатрапчиво ги разпитва тя. Някои млади майки плащат с ваучери за храна, които във Венецуела са допълнение към заплати и пенсии и се приемат във всички супермаркети."

Ето тук е истината!!Ако за 23 евро си напълниш количката с храна и зеленчуци,за къФ дявол ревеш за толетна хартия!?!?
От тоалетната чиния..направо на бидето..миеш се и готово!!:)))
Аз една количка в Италия я пълня минимум за 100 евро..Минимум..
Харесвах Чавес -най -вече затова,че удари дузпата на американците..
Няколко години преди да умре си прибра златот в държавата,национализира банките и дигна парите на цялото население с 30%!!Без изключение!!
А ние с гайдите..??
Ние ..с 5 лв!?Най-голямата подигравка на века..
цитирай
12. freeoldmen - mileidi46, Венецуела е опасен прецедент.
29.11.2013 17:31
А ние...
При нас всичко вече свърши. Патакламата напоследък била за Южен поток и за 7-и реактор.
Нещата са разпределени, очакват ни нови 25 години безвремие...
цитирай
13. mileidi46 - Представяш ли си, четох че бежан...
29.11.2013 23:55
Представяш ли си,четох че бежанците са шокирани от мизерията в България и искат да се върнат у дома..там където има война...
това има ли някакво логическо обяснение за някого..??
Колко много сме зле..акъла не ми го побира..
цитирай
14. freeoldmen - mileidi46, както приписват едни думи на Сорос,
30.11.2013 00:46
бъдещето не принадлежи на всички.
Макар и измислени, много точно отразяват състоянието в света.
И българите нямат нищо против, въпреки, че явно са нарочени за изтриване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: freeoldmen
Категория: Политика
Прочетен: 2463410
Постинги: 440
Коментари: 8039
Гласове: 12273
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728