Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2014 19:53 - Животът ти вече е бил проектиран вместо теб
Автор: freeoldmen Категория: Други   
Прочетен: 3227 Коментари: 12 Гласове:
31

Последна промяна: 12.07.2014 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  image



„И отново съм в света на работниците.

Успях да си намеря добре платена работа в инженерната индустрия и животът ми отново се завръща към нормалното след девет месеца на пътувания.

И понеже водих доста различен живот, докато пътувах, тази промяна към живота от 9 до 5 ч. успя да ми разкрие неща, които пропусках преди.

Откакто ми предложиха работата аз харча все по-безгрижно.

Не глупаво, но просто по-бързо вадя портфейла си за разни неща. Като малък пример е това, че си купувам скъпи кафета отново, дори да не са толкова добри, колкото по-евтините. Дори не ги допивам радвайки се на слънцето, а когато пътувах това бе едно от радостните преживявания свързани с пари.

Не говоря за големи, екстравагантни покупки.

Говоря за дребни, ежедневни и безразборни разходи за неща, които изобщо не ми носят кой знае какво в живота, а имам още две седмици до първия чек.

Като погледна назад ми се струва, че винаги съм правил това, когато съм работил на добра позиция – щастливо харчейки в свободното време. Сега след деветмесечен живот с раница на гърба и никакъв приход съм малко по-осъзнат за този феномен, докато ми се случва.

Предполагам го правя, защото съм се завърнал към определен статус, като зает професионалист, който явно ме обвързва с определено ниво на преразходи. Съществува едно любопитно чувство на власт и сила, което идва в следствие на хвърлената двайсетачка без следа от критично мислене. Чувството да упражниш тази власт на долара е сладко, когато знаеш, че той ще се появи в джобът ти съвсем скоро и без това.

Това, което правя всъщност не е изобщо нещо нестандартно. Всеки го прави. Даже мисля, че просто съм се завърнал към нормалната психология на потребител след известно време извън нея.

Едно от изненадващите неща, които открих по време на пътешествието си е, че харча много по-малко на месец, докато пътувам в чужди държави, които дори са по-скъпи от моята (Канада), в сравнение с това, което харча, като обикновен работник у дома. Имах много повече свободно време, посещавах чудесни места и се срещах с хора наляво, надясно. Бях спокоен и умиротворен и прекарвах времето си незабравимо, което някакси излизаше далеч по-евтино от скромния живот от 9 до 5 ч.

Сякаш за моят долар получавах много повече, когато пътувах. Но защо?

Култура на не-нужностите.

Тук на Запад, лайфстайлът на ненужното потребление е умишлено култивиран и подхранван в обществото от големите бизнеси. Компании от всякакви индустрии инвестират върху това да правят обществото незаинтересовано за това как харчи парите си. Те окуражават винаги, когато могат обществените навици на ненужно и редовно харчене.

В документалния филм „Корпорацията“, маркетингова психоложка прави изследване, в което открива, че от 20 до 40% от продажбите на играчки нямало да се случат, ако децата не са натяквали на родителите си да им ги купят. Едно от четири посещения на увеселителен парк също нямало да се случат. Това изследване и подобни на него карат компаниите да рекламират продуктите си директно на децата.

Само в това маркетингово изследване са представени милиони изхарчени за проектиране на нужди. Ето и какво пише Луси Хюз, ко-създател на „Натякващия фактор“: „Възможно е да манипулираш потребителите да търсят нещо и следователно да го купуват. Това е проста игра.“

Това е един малък пример за нещо, което продължава доста отдавна. Големите бизнеси не правят своите милиони, чрез рекламирането на стойността на техните продукти – те ги правят, чрез създаването на култура от милиони хора, които да купуват повече от нужното им и които се стремят да задоволяват недоволството си чрез потреблението и харченето на пари.

Ние харчим, за да се окуражим, за да не изоставаме от съседите, за да осъществим детската си визия за това какво представлява живота на възрастен. Ние харчим, за да демонстрираме статусът си в живота и света и по още много други психологически причини, които изобщо нямат нищо общо с това, колко е полезно в действителност закупеното. Колко неща имате в мазето, гаража или на тавана, които не сте използвали през миналата година?

Истинската причина за 40-часовата работна седмица

Най-доброто средство на корпорациите за поддържане на такава култура е проектирането на 40-часовата работна седмица, като нормален лайфстайл. При тези обстоятелства хората са принудени да изградят живота си около вечерите и уикендите. Така ние естествено сме по-склонни да харчим безумно за забавления и удобства, понеже свободното ни време е ограничено.



Вече съм на работа от няколко дни и вече усещам как по-здравословните занимания изчезват от живота ми. Разходки, упражнения, четене, медитация и писане. Единственото сходство между тези занимания е, че изобщо не са скъпи, но отнемат време.

Изведнъж имам повече пари и по-малко време, което означава, че съм в абсолютно сходство с обикновения работещ северно-американец, отколкото бях преди няколко месеца. Докато пътувах изобщо не се замислях дали да прекарам деня мотаейки се в национален парки или четейки книга на плажа, сега за такива неща дори и не може да става въпрос. Което и да е от тях да направя, то ще изяде голяма част от безценният ми уикенд!

Да не говорим, че последното нещо, което ми се прави, когато се прибера от вкъщи е да правя упражнения. То е извън въпроса и след вечеря или преди лягане или веднага след събуждане, а това всъщност са единствените свободни моменти, които имам в делничните дни.

Това изглежда, като проблем с лесно решение: работи по-малко и ще имаш време. И без това съм си доказал, че мога да живея пълноценно и с по-малко пари, отколкото изкарвам сега. За съжаление това е почти невъзможно в моята индустрия, а и в повечето други. Или работиш 40 часа и повече или изобщо не работиш. Моите клиенти и работодатели са твърдо застанали зад тази стандартизирана трудова култура, че дори не си струва да се опитвам да ги убеждавам да не ме занимават след 13 ч.

Осем часовият работен ден е проектиран по време на индустриалната революция във Великобритания през 19-ти век, като мярка за спиране на протестите на експлоатираните работници, които са били задължавани да работят по 14 до 16 часа на ден.

И докато технологиите и методите за производство напредват, работниците във всички индустрии започват да увеличават производителността си и да създават повече стойност за по-кратко време, може да си помислим, че това ще доведе до по-къс работен ден.

Но това не е така. Осем часовият работен ден е прекалено печеливш за големите компании и, то не защото хората вършат повече работа за осем часа (средно офис работник върши за осем часа работа, която отнема по-малко от три), а защото той създава, толкова щастливи потребители в обществото. Да ограничаваш свободното време, означава хората да харчат много повече за удобства, за удовлетворение и за всякакви други неща, които облекчават. Това ги кара да продължават да стоят пред телевизорите и да гледат реклами. Това ги прави не-амбициозни извън професионалната им заетост.

Ние бяхме умишлено въведени в една култура, която е проектирана да ни оставя уморени след работа и гладни за признание, готови да плащаме за удобства, забавления и шоу бизнес, но най-вече за да ни държи относително недоволни от живота дотолкова, че да продължаваме да искаме неща, които нямаме. Ние пазаруваме, защото винаги ни се струва, че нещо липсва. Това, което липсва е свободното време за наистина важните за нас неща.

Западния модел на икономиката, особено в щатите е изграден в много прецизно изчислен модел, който да балансира между удовлетворението и недоволството така, че да води до пристрастяване към ненужното потребление. Ние купуваме, за да се окуражим, за да се наградим, за да отпразнуваме, за да решим проблем, за да се извисим, чрез статут и за да изкореним скуката.

Представяте ли си какво би станало в Америка, ако изведнъж харченето за толкова ненужни неща, които не добавят никаква дългосрочна стойност в живота ни изведнъж спре?

Икономиката ще рухне и никога няма да се възстанови.

Всички добре огласени проблеми на Америка, като затлъстяването, депресията, замърсяването и корупцията са просто цената, която се плаща за поддържането на една икономика за трилиони долари. За да е „здрава“ икономиката, Америка трябва да се разболява и да стои болна. Здравите и щастливи хора не изпитват нужда за много повече, отколкото имат. Това означава, че не харчат за боклуци, нямат нужда да бъдат забавлявани толкова много и нямат нужда да седят и гледат реклами.

Културата на осемчасовия работен ден е най-доброто средство на бизнеса, което да държи хората в това състояние на незадоволеност, в което единственият отговор е – пазарувай.

Може да сте чували за закона на Паркинсон. Споменава се често във връзка с използването на време – колкото повече време ти е дадено, за да свършиш нещо, толкова повече ще ти отнеме да го свършиш. Невероятно е какво можеш да свършиш за двадесет минути, ако са ти дадени само двадесет минути. Но ако имаш на разположение целия следобед, сигурно ще отиде до вечерта.

Повечето от нас се отнасят и с парите си така – колкото повече имаме, толкова повече харчим. Не, че изведнъж имаме нужда да купуваме повече, защото правим повече, а просто защото можем и затова го правим. Всъщност е факт, че е доста трудно да не повишаваме стандарта си на живот, когато получим повишение на заплатата.

Не смятам, че е нужно да загърбим цялата, грозна система и да избягаме в гората, като се преструваме на глухо магаре, както Холдън Колфийлд често си представя, но със сигурност би било добре да разбираме, какво искат от нас големите бизнеси. Те работят от десетилетия за създаването на милиони идеални потребители и всъщност са успели. Освен, ако не сте истинска аномалия, то вашият живот вече е бил проектиран за вас.

Перфектният потребител е незадоволен, но обнадежден, незаинтересован в сериозно индивидуално развитие, притежаващ силни навици свързани с телевизия, работа на пълно работно време, изкарване на относително добра сума, отдаващ се изцяло в свободното си време и летаргичен в промеждутъците.

Ти ли си това?

Преди две седмици бих отговорил – „Не, по дяволите! Това не съм аз!“, но ако продължа, както последната работна седмица ми се струва, че само ще ми се иска да мога да кажа, че това не съм аз.“


Източник:  http://www.raptitude.com/2010/07/your-lifestyle-has-already-been-designed/

също:
блог за сериозни хора


Тагове:   ти ли,   си това,


Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - още Джером е казал - лентяите са моного заети хора!:))
13.07.2014 00:51
Хубав текст, Фрий - добре си сторил, че си го постнал целия...струва ми се!:)
цитирай
2. freeoldmen - 1. tit
13.07.2014 01:14
Лениво неделно четиво...
за размисъл.:-)
цитирай
3. tit - хъм...на мен ми е интересно друго -
13.07.2014 01:33
дали у нас има още някой, който да вярва във валутния борд?
Ма ми е лениво и не ми се пише...то май всичко по въпроса е написано. Не е ясно на колко ще се спре лева само...
цитирай
4. dedenze - Да това е личното, не политическо усещане от един безмислен живот - вегитация!
13.07.2014 09:59
Студ, самота, несигурност, липса на цел, идеал, индивидуализъм, отчуждение, духовна бедност.....Ние вече си го имаме тук, едва ли на някого му харесва, даже и да е богат, да има хубава работа!?....
Когато нарушиш природните закони и се опиташ да подмениш еволюционните човешки добродетели, това е резултата - регрес!
цитирай
5. freeoldmen - 3. tit
13.07.2014 11:01
Както вече всеки се досеща, валутния борд е още един инструмент да вкарване на по- немощните държави доброволно в клетката...
Още повече, че по стар обичай сме го побългарили и скоро ще сме първата държава, успяла да фалира при валутен борд.
Официално де, то неофициално...
цитирай
6. freeoldmen - 4. dedenze
13.07.2014 11:05
Това не желаят да разберат радетелите на всепобедилия капитализъм у нас- че дори и да сме добре материално, то не винаги е за добро...
цитирай
7. mt46 - Да,
13.07.2014 14:08
съгласен съм с по-голямата част от текста... Има и друго - стимулирането /модата/ на мнозина да живеят на кредит... Доколкото знам, сега в САЩ е почти невъзможно да започнеш дребен или среден бизнес... Митът за "страната на неограничените възможности" е в миналото...
цитирай
8. freeoldmen - 7. mt46
13.07.2014 14:25
Не е мода, жизнено необходимо е, за да може консуматорското общество да съществува.
Пък и човек с ипотека по- лесно си наляга парцалите.
цитирай
9. freeoldmen - Никой не позна музиката май...
13.07.2014 15:51
Ако не сте гледали филма, губите!:-)
цитирай
10. milady - Банките са създадени .....
13.07.2014 18:30
За да пожелаете “лично“ ,да станете Роб !!

Дайте ми правото да печатам парите на една държава, след което не ме интересува кой прави законите.
Ротшилд
цитирай
11. kolevdobri - Хубав текс.
01.08.2014 18:29
Исках да копирам някои нещо, но след това се установи, че трябва да копирам доста неща и се отказах. Всъщност заключението какво е - раницата или 8-те часа работен ден или нещо по средата?
Системата не ми приема гласа. Не знам защо.
цитирай
12. freeoldmen - 11. kolevdobri
01.08.2014 21:06
Разбира се, че нещо по средата.
И с гигантски отпуски за общение с раницата!:-)

Не се притеснявай за гласуването, радвам се, че коментира при мен, винаги с удоволствие чета разумните ти постинги.
Поздрави!
цитирай
13. benitta - Страшен текст си ни намерил :)
05.08.2014 11:19
Много ме изкефи, даже ме размисли... Но ще спра малко с мисленето и ще го прочета пак - струва си!
Голяма работа си! ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: freeoldmen
Категория: Политика
Прочетен: 2462759
Постинги: 440
Коментари: 8039
Гласове: 12273
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728