Когато си тръгна
тишината ще зазида прозорците 
и ще оглушее
от безшумните стъпки на времето
по мостовете на забравата.
Загърнато в дългия плащ
на мъглите в душата
то отминава... 
Като видение
потъва в мрака
на неизвестното....   

Скритият лик на луната
тайно поглежда назад, 
сякаш с последна надежда...
Но пътят е пуст -
само прах от изгорели очаквания
в нозете на вятъра
остава в беззвучната диря 
на спомена,
спрял в стрелките
на счупен часовник.   

Живка Юрукова