Т.Е. е на 15, дребничка за възрастта си, но твърде интелигентния израз я прави да изглежда по-възрастна. Живее с майка си, баща й си има друго семейство, но се държи любезно с майка й, а с Т. като добър родител, поне в почивните дни, в които още се виждат. Ц.И. е на 16, един от отличниците на класа; гийк, увличащ се по астрономията, фен на "Стар Трек", но също така занимаващ се с бойни изкуства; има си тайна възлюбена, която никога няма да му обърне внимание. Има и едно момиче (с по-голям диоптър и от неговия), което въздиша по него. Р. Л. е нормален във всяко едно отношение петнадесетгодишен. Нито висок, нито нисък; семейството му не е богато, не е и бедно. Не се учи ни добре, ни е от изоставащите. На кроса в училището винаги се движи в средната група. След пет минути би го забравил, ако не бяха големите му очи, в които избухват и гаснат галактики, смеят се, крещят, шептят, разказват истории. П. А. мечтае да стане певица. Има данни, артистична е, е малко пълничка за своите 14, но времето е пред нея, може да направи много и за външността си. Момчетата са от провинцията, едното от момичетата е родено в столицата, но живее в чужбина; другото е родено в чужбина, но живее в столицата. Те са хипотетични. Като много други деца. Има ги, макар да нямах предвид конкретни лица. Какво е общото между тях? И четиримата, тази сутрин излизат и тръгват към училище, без да знаят, че това ще е последната им сутрин като нормални деца. Малко по-късно ще се наложи да сложат маските за да влязат в клас. Няма да обърнат внимание на сърбежа по лицата им. Няма да обърнат внимание като още сто пъти по толкова деца, които ще си имат сериозни проблеми с обривите. При тях четиримата, обаче, нещата ще се задълбочат. Лицата им ще бъдат разранени. Ще загубят много време при дерматолози. Науката ще направи всичко, на което е способна. Родителите на двама от тях ще хвърлят състояния за всевъзможни съмнителни лечения и лекарства, но кожата по лицата им ще е хлътнала на места, на места издута, често ще се появяват струпеи, на места ще има синкав оттенък, на места ще е бяла като сняг; с годините това, което би било най-обикновени младежки пъпки, ще се превърне във втора маска - маска от кожа, покриващо цялото лице. И от двете момчета, всъщност, ще израстат мъжествени мъже. С широки рамене и мощен гръб, големи бицепси и предмишници. Очите на единият, ще станат още по-магически. Другият ще бъде един от най-ценените специалисти в корпорация, чието име сега ще премълча. Той дори ще благославя обезобразеното си лице, защото ще си мисли, че то е било мотива му, за да учи толкова и толкова да постигне. Момичетата (и двете) ще имат добри семейства, но дълбока болка ще е останала завинаги в гърдите и на четиримата. Ще са забравили, че нямат лица. Толкова ще са свикнали с това, което виждат в огледалото, че няма да го забелязват. Партньорите им в живота, дори ще го обикнат, но раната, която заема мястото на целият изказ, който нормалните лица има, ще продължи да гнои: дълбоко в сърцето, в подсъзнателното. Тези четиримата ще са едни от най-честитите сред стотиците, които днес тръгват на училище...за да бъдат обезобразени. Никога не съм имал проблем с младежките пъпки. Познавам много, които имаха. Изглежда малък проблем, сравнен с всичко останало, което сполетява подрастващите. Нямал съм проблем с младежките пъпки, но рано останах без зъби. Почти цял живот съм бил слаб, слаб, че мършав. Някои пък са с наднормено тегло, някои рано им окапват косите. Всеки си носи кръста и особеностите; както на характера, така и на външността. Но в случая, в обезобразяването има човешка намеса, при това идеща от високите етажи на властта. Заповед да бъдеш обезобразен. Под маската, която завинаги ще обезобрази децата, ще е скрито едно изражение; изражение на недоверие към цял свят и човека. Това ще е най-тежката травма. Която разбирам.