Постинг
23.01 15:35 -
Ако днес си замина...
Ако днес си замина...
Ако днес от света си замина...
И приключа със земния път...
Дали ще пристигнат..? Двамина...
За сбогом... Със моята плът..!
Дали..? Със сълзи на лицата...
Ще поставят в земята плътта...
Дали..? Ще се свият сърцата...
Когато ме скрият... В пръстта..!
Ако днес от света си замина...
И махна за сбогом с Душа...
Дали ще усетят..? Двамина...
Че мъртъв... В земята лежа..!
Едва ли... Едва ли ще има...
Двамина... На тази земя...
Да дойдат, когато замина...
За сбогом... Със мойта Душа..!
Ако днес от света си замина...
И приключа със земния път...
Аз зная, че няма... Двамина...
За сбогом... Със моята плът.!!!
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
23.01.2024
London
Ако днес от света си замина...
И приключа със земния път...
Дали ще пристигнат..? Двамина...
За сбогом... Със моята плът..!
Дали..? Със сълзи на лицата...
Ще поставят в земята плътта...
Дали..? Ще се свият сърцата...
Когато ме скрият... В пръстта..!
Ако днес от света си замина...
И махна за сбогом с Душа...
Дали ще усетят..? Двамина...
Че мъртъв... В земята лежа..!
Едва ли... Едва ли ще има...
Двамина... На тази земя...
Да дойдат, когато замина...
За сбогом... Със мойта Душа..!
Ако днес от света си замина...
И приключа със земния път...
Аз зная, че няма... Двамина...
За сбогом... Със моята плът.!!!
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
23.01.2024
London
Вълнообразно
Хората, работещи в палиативно отделение, са събрали вече научна статистика какво е нещото, за което съжаляват всички, сбогуващи се със този живот: винаги става въпрос за пропуснати време и възможности с любимите хора - любим/а, деца, най-близките. Никога не съжаляват за пропуснати или изгубени пари, имоти, кариера и т.н.
Както казва Петр Мамонов - последния ни костюм няма джобове...
А стихът ти е верен. Това е екзистинциалната самота, характерна за (почти) всеки човек...
Случайно ти видях и познах заглавието, срещнато във фейса, тук.
Помня добрите времена на блога. Имам няколко профила. Беше пространство за изразяване и намиране на себеподобни. За жалост съсипано от група... възрастни хейтърки :)
Успех, Калояне! И любов!
цитирайКакто казва Петр Мамонов - последния ни костюм няма джобове...
А стихът ти е верен. Това е екзистинциалната самота, характерна за (почти) всеки човек...
Случайно ти видях и познах заглавието, срещнато във фейса, тук.
Помня добрите времена на блога. Имам няколко профила. Беше пространство за изразяване и намиране на себеподобни. За жалост съсипано от група... възрастни хейтърки :)
Успех, Калояне! И любов!
otherwise написа:
Хората, работещи в палиативно отделение, са събрали вече научна статистика какво е нещото, за което съжаляват всички, сбогуващи се със този живот: винаги става въпрос за пропуснати време и възможности с любимите хора - любим/а, деца, най-близките. Никога не съжаляват за пропуснати или изгубени пари, имоти, кариера и т.н.
Както казва Петр Мамонов - последния ни костюм няма джобове...
А стихът ти е верен. Това е екзистинциалната самота, характерна за (почти) всеки човек...
Случайно ти видях и познах заглавието, срещнато във фейса, тук.
Помня добрите времена на блога. Имам няколко профила. Беше пространство за изразяване и намиране на себеподобни. За жалост съсипано от група... възрастни хейтърки :)
Успех, Калояне! И любов!
Както казва Петр Мамонов - последния ни костюм няма джобове...
А стихът ти е верен. Това е екзистинциалната самота, характерна за (почти) всеки човек...
Случайно ти видях и познах заглавието, срещнато във фейса, тук.
Помня добрите времена на блога. Имам няколко профила. Беше пространство за изразяване и намиране на себеподобни. За жалост съсипано от група... възрастни хейтърки :)
Успех, Калояне! И любов!
Търсене
За този блог
Гласове: 70
Блогрол