---

ЕНЕРГИЙНА ПРОМЯНА ИЛИ ФИНАНСОВА ПРИМАМКА

Голямата измама с шистовия газ

четвъртък 7ми март 2013, от Нафез Мосадък Ахмед

Евтина енергия в замяна на трайно замърсяване на околната среда. В САЩ дилемата за използването на газ и петрол, добити от шисти, не разтревожи нито индустриалците, нито публичните власти. За по-малко от десетилетие новите енергоносители щели да изведат САЩ на пътя на растежа, да съживят заетостта и да върнат конкурентоспособността им. А ако се окаже, че тази „революция“ е само спекулативен балон, който е на път да се спука?

АКО се вярва на заглавията в американските вестници, предричащи икономически бум благодарение на „революцията“, която ще предизвика добивът на газ и петрол от шисти, страната скоро ще се къпе в черно злато. Докладът от 2012 г. на Международната агенция по енергетика (МАЕ) „Перспективи за световната енергетика“ наистина обявява, че към 2017 г. САЩ ще изместят Саудитска Арабия от мястото ѝ на най-голям световен производител на петрол и ще стигнат до състояние „на самозадоволяване“на нуждите си от енергия. Според МАЕ планираното увеличение на производство на горива от осемдесет и четири милиона барела дневно през 2011 г. на деветдесет и седем милиона барела през 2035 г., ще се дължи„изцяло на течния природен газ и на нетрадиционни източници“ (главно газ и петрол от шисти), докато залезът на традиционния добив ще започне през... 2013 г.

Тези горива се добиват чрез хидравлично разбиване (инжектиране под налягане на смес от вода, пясък и детергенти, с цел да се направят пробойни в скалата, от която да се тегли газ) благодарение на способа на хоризонтални сонди (позволяващи да се разбива желанияж геологичен пласт по-дълго време), но добивът им е съпътстван от масово замърсяване на околната среда. Експлоатацията им в САЩ обаче доведе до създаването на стотици хиляди работни места и има предимството да предлага изобилна и евтина енергия. Според доклада от 2013 г. „Енергийни перспективи: поглед към 2040 г.“, публикуван от групата „Ексон Мобайл“, след 2025 г. благодарение на шистовия газ американците ще станат нетни износители на горива в един контекст на силно растящо търсене на газ в света.

А ако „революцията на шистовия газ“ не предизвика очаквания оздравителен ефект за боледуващата световната икономика и просто надуе един спекулативен балон, готов да се спука? Слабото икономическото съживяване, както и неотдавнашните събития би трябвало да подтикват към предпазливост спрямо такива прехласвания. Така например, процъфтяващата до неотдавна испанска икономика, четвъртата сила в еврозоната през 2008 г., започна да се разпада от момента, когато балонът на недвижимите имоти, за който тя сляпо се беше закачила, неочаквано се спука. Политическата класа си взе малко поуки от кризата от 2008 г. и ето че пак е готова да повтори същите грешки с изкопаемите енергии.

През юни 2011 г. едно проучване на Ню Йорк таймс показа, че в медийно-индустриалната конструкция на „бума“ с шистовия газ вече има пукнатини. То разгласи съмнения, изказани от различни наблюдатели – геолози, адвокати, анализатори на пазара, относно последиците от пропагандата на петролните компании, които бяха заподозряни, че „надценяват умишлено и дори незаконно добива от експлоатацията и обема на находищата“ .„Добивът на шистов газ от земните недра, пише вестникът, може да се окаже по-труден и по-скъп от преценките на компаниите, както показват стотици електронни съобщения и документи, разменени между индустриалци по този повод, както и анализът на данните, събрани от хиляди сондажи.“

В началото на 2012 г. двама американски консултанти бият тревога в Петролиум ривю, водещото списание на британската петролна индустрия. Те си задават въпроси за „надеждността и дълготрайността на американските залежи с шистов газ“ и отбелязват, че предвижданията на индустриалците съвпадат с новите правила на Securities and Exchange Commission (SEC), федерален орган за конрол на финансовите пазари. Тези правила, приети през 2009 г., позволяват на компаниите да изчисляват обема на своите резерви както намерят за добре, без проверка от независима инстанция .

За индустриалците надценяването на залежите от шистов газ позволява да прикрият рисковете, свързани с експлоатацията им. Освен това хидравличното разбиване не причинява щети само на околната среда. То поставя и един чисто икономически проблем, защото създава производство с много кратък живот. В списание Нейчър бившият съветник на британското правителство Дейвид Кинг подчертава, че запасите на един кладенец за шистов газ се изчерпват от 60 до 90% в края на първата година .

Без сянка на съмнение толкова рязък спад показва колко илюзорно е всяко очакване за рентабилност. Веднага след като запасите на газ на един обект се изчерпат, трябва веднага да се дълбае на друго място, за да се запази равнището на производителност и да се изплащат дълговете. Когато конюнктурата е благоприятна, възможно е подобно продължаване на дейността да подхранва за няколко години илюзията за изгода. Това обяснява защо добиването на шистов газ, лишено от дългосрочна перспектива, но със съблазнителен ефект в краткосрочен план, в комбинация със слаба икономическа активност, предизвика впечатляващо намаление на цените на природния газ в САЩ, които от 7-8 долара за един милион BTU (British Thermal Unit – британска термална единица) спаднаха под 3 долара през 2012 г.

Специалистите по финансови капиталовложения не са лекомислени хора.„Икономиката на хидравлично разбиване е разрушителна, предупреждава журналистът Волф Рихтер в Бизнес инсайдър . Добивът поглъща лакомо капитала с впечатляваща бързина, като оставя на експлоатационното предприятие планина от дългове, след като производството спре. За да не допуснат сгромолясването да изяжда приходите им, компаниите трябва да изпомпват все повече, като подменят пресъхналите кладенци с нови, които утре също ще пресъхнат. Уви, рано или късно подобна схема се сблъсква с една стена – действителността.“

Геологът Артър Бърмън, работил за „Амоко“ (преди сливането на тази компания с „Бритиш петролиум“), споделя, че той самият е силно изненадан от „невероятно бързия“ ритъм, с който се изчерпват залежите. Дава за пример находището Игъл Форд в Тексас – „майката на всички залежи на шистов нефт“, като отбелязва, че „годишният спад на производството надхвърля 42%“. За да си осигури стабилни резултати, експлотационното предприятие ще трябва да пробива „всяка година почти по хиляда допълнителни кладенеца в същото находище. Това предполага разходи от 10 до 12 милиарда долара на година... Като се сумира всичко това, резултатът се оказва равен на сумата, вложена за спасяване на банковата индустрия през 2008 г. Откъде ще се вземат всичките тези пари?“ 

Газовият балон вече засегна някои от най-могъщите петролни компании в света. През юни м. г. Рекс Тилерсън, генерален директор на „Ексон Мобайл“, се оплака от ниските доходи, понеже спадът на цените на природния газ в САЩ е бил благоприятен за потребителите, но проклятие за компанията му, жертва на драстично намаление на приходите. Докато компанията „Ексон Мобайл“ твърдеше пред своите акционери, че не е загубила нито цент от газа, Тилерсън държа една сълзлива реч пред Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations, CFR), един от най-влиятелните мозъчни тръстове в страната: „Както вървят нещата, ще трябва да свалим и ризата от гърба си. Вече не печелим пари. Всичко е на червено.“ 

Почти в същия момент британската газова компания „BG Group“ се оказа впримчена „в едно обезценяване на активите си в американския природен газ, възлизащо на 1,3 милиарда долара“, синоним на „чувствителен спад на междинните ѝ печалби“ . На 1 ноември 2012 г., след като петролната компания „Роял Дъч Шел“ регистрира три тримесечия с посредствени резултати със спад от 24% за годината, информационната служба на „Дау Джонс“ съобщи тази зловеща новина, силно разтревожена от „щетата“, нанесена на целия борсов сектор от прехласването по шистовия газ.

От чудотворния еликсир към паниката

МАКАР да е първопроходец в състезанието за шистов газ, и „Chesapeake Energy“ падна в клопката на балона. Смазана от тежестта на дълговете си, американската компания бе принудена да обяви за продан част от активите си – газови находища и тръбопроводи за 6,9 милиарда долара, за да изплати задълженията си към кредиторите. „Компанията свива малко платната, въпреки че генераленият ѝ директор я беше превърнал в един от лидерите на революцията на шистовия газ, вайка се Вашингтон пост .

 

Как така героите на тази „революция“ паднаха толкова ниско? Анализаторът Джон Дизард отбелязва във Файненшъл таймс от 6 май 2012 г., че производителите на шистов газ похарчили купища пари „надхвърлящи два, три, четири дори пет пъти собствените им фондове, за да придобиват терени, да копаят кладенци и да изпълняват успешно програмите си“. За да финансират треската за злато, е било нужно да взимат в заем астрономически суми „при сложни и сурови условия“, защото „Уолстрийт“ не прави компромис с обичайните си правила за поведение. Дизард обаче смята, че газовият балон ще продължи да расте поради зависимостта на САЩ от този предизвикващ икономическо напрежение ресурс. „Предвид краткотрайния добив от кладенците на шистов газ, сондажите трябва да продължат. Цените в крайна сметка ще достигнат високо, дори много високо ниво, за да покрият не само старите дългове, но и реалните производствени разходи.“

Не е изключено различни големи петролни компании да претърпят едновременно един и същ финансов провал. Ако тази хипотеза се потвърди, казва Бърмън, „ще станем свидетели на два или три фалита или гръмки операции на изкупуване и тогава всички ще си вземат шапката и капиталите ще се изпарят. Това би бил най-лошият сценарий.“

С други думи аргументът, според който шистовият газ ще предпази САЩ и цялото човечество от „петролния пик“ (ниво, над което комбинацията от геоложки и икономически изисквания ще направи добива на суровината непоносимо труден и разорителен), ще се окаже пълна заблуда. Много на брой независими научни доклади, публикувани напоследък, потвърждават, че газовата „революция“ няма да донесе отсрочка в тази сфера.

В едно изследване, публикувано в списание Енерджи полиси, екипът на Дейвид Кинг стига до заключението, че петролната индустрия е надценила с една трета световните резерви от изкопаема енергия. Запасите в съществуващите сега находища не надхвърлят осемстотин и петдесет милиарда барела, докато според официалните преценки те възлизат на около хиляда и триста милиарда барела. Според авторите, „ако все пак огромни количества изкопаеми енергии остават скрити в земните недра, наличните количества от петрол, годни за експлоатация по цени, които световната икономика може да понесе, са ограничени и обречени в кратки срокове да започнат да намаляват“ .

Въпреки съкровищата от газ, извличани от земята чрез хидравлично разбиване, намаляването на съществуващите запаси следва ритъм от 4,5 до 6,7% годишно. Кинг и колегите му отхвърлят категорично идеята, че шистовият газ може да разреши енергийната криза. Финансовият анализатор Гейл Твербърг напомня, че световното производство на традиционни изкопаеми енергии е престанало да нараства през 2005 г. Тази стагнация, в която той вижда една от главните причини за кризата от 2008 и 2009 г., може да се окаже предвестник на задълбочаване на сегашната рецесия – със или без шистов газ . И това не е всичко. В едно свое изследване, публикувано след доклада на МАЕ, „Ню икономик фаундейшън“ (NEW) прогнозира, че петролният пик ще настъпи през 2014 или 2015 г., когато разходите за добив и снабдяване ще надхвърлят разходите, които световните икономики могат да отделят, без да нанесат непоправими щети на дейността си .

Но тези разработки не привлякоха вниманието нито на медиите, нито на политическите среди, зашеметени от рекламното многословие на енергийните лобисти. Това е достойно за съжаление, защото заключението им е ясно — шистовият газ не може да възстанови ничие благополучие и напомпва един изкуствен балон, който прикрива временно дълбока структурна нестабилност. Когато се той спука, ще предизвика криза в снабдяването и скок на цените, което навярно ще засегне болезнено световната икономика.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 Превод Методи Кръстев

---

---

Ако още някой си мисли, че всъщност добиването на шистов газ е нещо добро за икономиката и света като цяло, нека погледне горната снимка. Ясно се вижда, че двете находища на шистов газ светят през нощта колкото Чикаго, защото им е по- изгодно да горят газ отколкото да го продават на по- ниски цени. А за България е ясно- ако дадем да дупчат земята ни, няколко човека ще увеличат милиардите си, няколко- милионите си, и ще ни зарежат да се оправяме със замърсената земя и горящата вода...

---

Писах по въпроса /срещу шистовия газ/, когато шевроновци се бяха домъкнали у нас...

Всичко се превръща в пустиня.

Не си мисли, че са се отказали. Те или други- за нас е все тая / тоя /.

Каквито и икономически предимства да изтъкват, трябва да направим така, че да ни отмине тази чаша...

с шистовия газ e толкова голяма, колкото и измамата на противниците му.

Какво значи "течния природен газ и на нетрадиционни източници"? Доят ли го?:) Това си е традиционен газ, просто скалите колектори да кажем не са мергели примерно, а шисти.
И кое е толкова трагичното за околната среда? Като гледам сондите на снимките сред зелените пустини...
Във всеки дълбок сондаж, без значение дали е за шистов газ или за бира, прословутите отровни химикали са едни и същи. Удобно премълчавано. Пазят от корозия, подобряват флуидност, визкозност и т.н. Половината от тях са толкова отровни, че някои ги има на трапезата ни. И не са шестотин и кусур в сондаж, а петнайстина от шестотин на щанда.

Технологията фракинг е позната и използвана в цял свят, включително и в БГ. Целта й е да подобри дренажните качества на колекторни скали, съдържащи флуидни каустобиолити. Ама е удобно, когато се използва при газ от пясъчници, ама при газ от шисти не.

Защо ли а? Там е заровено гърнето с отговора и измамата...

и съм съгласен с доводите ти.
Пуснах моят пост най- вече заради това, че ме порази виждането на автора за цялата тази история като за една опасна икономическа бомба, която може и да избухне.
Иначе съм убеден, че каквото и да открият в България, включително , както четох днес в блога, злато за трилион долара, при сегашната система само ще е за беля.

то поста ми беше по-скоро за зеления хайвер у "Реформаторския блог". Шистовият газ беше само повод.
Иначе статията е интересна, но когато става дума за много пари, човек се чуди Клондайк ли е или само Клон.:)
Във всеки случай, трудно се намират балами да харчат пари на загуба.
Тия с парите са пинтии, хич не са алтруисти...;)

Целта е голяма част от природата да се отрови.
Природните богатства, питейна вода, храната да намалеят, и да не достигат още повече.
Така ще има повече борба между хората за тях.
Ще са в постоянна зависимост, и ще имат хроничен недостиг към най естествените ежедневни нужди!
Така ще са по лесно манипулирани и управлявани!

А можем да пофантазираме за един друг свят, когато целта няма да е дивашката печалба, която така или иначе ползва само шепа юроди. Тогава няма да е проблем да ползваме даровете на природата, а не да я експлоатираме.
Но както казваш, всичко опира да контрол и власт. Те парите си ги печатат...

рубладжия на заплата в "Газпром"! Искрено ти го желая!:-)))

Сила ночи,
сила дня,
одинаковая хуйня.

очевидно църния предатор е извънземен--на трапезата му има смазки,инхибитори,емулгатори и др.екстри.на саита на чесапиик може да се види върха на наглостта---в табличка са дадени няколко от наи безобидните химикали и срещу етиленгликолите например пише използва се широко в бита--за антифризи ,в парфюмерията и пр,...ами така си е бастуни,но примесен с питеина вода използва ли се?другата лъжа--фракинг има и при конвенционалния добив.има,но какви количества техн.разтвор се разходват при единия и при другия метод за един милион куб.метра газ например?ам?....отделно че целия този добив от шисти е класическа пирамида--газа от шисти хем е по скъп от конвенционалния като добив,хем го измества от пазара в щатите?хм странен пазар.не случаино такива колосални успехи се отчитат единствено непосредственно до печатницата за долари.

" странен пазар.не случайно такива колосални успехи се отчитат единствено непосредствено до печатницата за долари." !!!
Нещо яко смърди там, не само на етиленгликоли. :)

църният предатор е толкова земен, че е описал поне 2-3 км сондажни ядки и сигурно повече от 10-15 тона сондажен шлам. бе ти имаш ли въобще понятие що е скала не в твоя дървен смисъл и виждал ли си шист?

ако използваше методите на Талес, не на Йода, щеше да сметнеш колко етиленгликоли, разни субстанции от торове, инсектициди, пестициди, детергенти и още идигенти се дренират в малм-валанжкия комплекс и ги сравниш със сичкото от фракинга, ум ще ти зайде...

това дето си го чел и го цитираш отчасти е написано точно за такива като теб небастуни, цепеници. да четат и да формират обществено мнение.
удобно мнение. ма само за "четящи" като теб бе друже...

шист,шлам и методите на талес,би трябвало да получа малм-валажки комплекс и ум да ми заиде,нали така? фракинга,в тоя му вид е варварска технология и това че съвременната цивилизация емитира токсини от всякакъв вид ,не променя този факт.отдавна е дошло време нефтената ни въглеводородна цивилизация да търси в спешен порядък алтернативи,а не да добавя още технологии- убиици.тука драмата е ясна---световните лихвари които основно държат и бизнеса покраи нефта и газа ,го използват като средство за шантаж-гарант че измислената им кредитно-спекулативна империя ще е вечна.за съжаление ефтиния нефт и газ свършват и играта ще загрубява все повече.и бог яхве да питаш,ще ти каже че всяко нещо си има краи,само салама два .

фракинга няма да ни заобиколи. Факта, че се наливат колосални суми, а цените на въглеводородите пада показва само, че си избиват вложенията достатъчно бързо, при ниски продажни цени. Знам само, че Руските енергийни гиганти, на които се крепи и Руската политическа система, ще направят всичко за да компрометират такова производство. Силата да вменяват политики точно в момента е най видна и в България. Това не отрича негативите произтичащи от това производство , но и кара да имаме резерви и да сме внимателни. Не че имаме ресурса да наливаме пари в това производство, но ако е екологично премислен риск, защо да не се възползваме. Оценката все пак да не я прави Газпром и компания.

да се възползваме. Само че не при тези условия, в които в момента пребиваваме.
Нали не би било лошо да се гарантира на българският народ така очакваното икономически възраждане, а след добива да се заличат травмите, причинени на природата?
Сега няма да стане.Ще трябва да чакаме народно- отговорни правителства. Де ги?

заренков,факта че се наливат колосални пари и цените на газа на вътрешния пазар на сащ падат почти до себестоиност говорят единственно че тои е изваден от"конюнктурата на пазара"--тоест,добива се дотира.наи естественото деиствие на един производител е когато цените на вътрешния пазар паднат много под тези на международния да започне да изнася.при посещението на обама в япония,японския мин.председател е изразил готовност да закупи неограничени количества газ от фракинг.обама му е отговорил уклончиво.хаиде нататъка си разсъждаваи сам.