Това е историята на Съветския съюз, история на милиони хора, които уж били репресирани или в резултат на гладуването през сталинско време били умрели в трудовите лагери. В света, в който живеем, едва ли някой не е чувал ужасните истории за смъртта и трудовите лагери на ГУЛАГ. Кой може да не е чувал за милионите умрели от глад и за милионите опозиционери, унищожени в Съветския съюз? В капиталистическите страни тези разкази се повтарят отново и отново в книги, вестници, по радиото и телевизията, във филми, а фантастичното число на милионите жертви на социализма през последните 50 години стремително расте.
Но откъде се взеха тези разкази и тези цифри? Кой стои зад всичко това? И следващия въпрос: кое в тези разкази е истина? Какво се е криело в архивите на Съветския съюз, отворени от Горбачов за исторически изследвания през 1989 г.? Авторите на митове винаги заявяваха, че всички тези разкази за милионите жертви в СССР по времето на Сталин ще се потвърдят, когато бъдат отворени архивите? И какво се случи, когато се отвориха архивите? Потвърдиха ли се тези разкази?
Спекулациите по повод на милионите жертви на съветския режим са част от мръсната пропагандна война против Съветския съюз и поради това обясненията и опроверженията никога не намираха място в капиталистическия печат. Те бяха игнорирани, като в същото време на специалистите, купени от капитала, се дава толкова място, колкото искат за разпространяване на техните измислици. И що за измислици бяха това! Общото между изявленията на Конкуест и на другите „изследователи” относно милионите измрели и тикнати в затворите беше, че те са резултат от лъжливи статистически и оценъчни методи при отсъствие на каквато и да е научна база. За милионите жертви са виновни само фалшификаторите. Конкуест, Солженицин, Медведев и други използват статистика, публикувана в Съветския съюз (например преброяване на населението), към което прибавят предполагаемия прираст на населението, без да се отчита ситуацията в страната. По този начин те си правят изводи колко трябва да е броят на населението към края на дадената година. Хората, които не достигат, са обявени за мъртви или хвърлени в затворите по вина на социализма. Методиката е проста и същевременно съвършено мошеническа. При това, този начин на „откриване” на такива важни политически събития никога не се прилага, когато стане въпрос за Запада – това вероятно ще предизвика протеста на професорите и историците против фалшификацията. Но тъй като става въпрос за Съветския съюз, то фалшификацията е приемлива. Една от причините за това, без съмнение, е, че интересите на кариерата за професорите и историците са много по-важни отколкото професионалната чест.
Какви са окончателните цифри на „изследователите”? Съгласно Конкуест (оценката е от 1961 г.), 6 млн. души са умрели от глад в началото на 30-те години. Това число той увеличи през 1986 г. до 14 млн.. Що се отнася до броя на въдворените в ГУЛАГ, по мнение на Конкуест е имало 4 млн. затворници през 1937 г., в навечерието на чистката в партията, армията и държавния апарат. След като започва чистката, в периода 1937-38 г. към тях са добавени още 7 млн. затворници, оформяйки сумата 12 млн., въдворени в трудовите лагери през 1939 г. И тези 12 млн. според Конкуест са били само политически затворници! В трудовите лагери имало и углавни, които по брой значително надхвърляли политическите. Изхождайки от тези разсъждения, в съветските трудови лагери е имало 25-30 млн. затворници. Пак според Конкуест 1 млн. от политическите затворници са умъртвени между 1937-39 г., а други 2 млн. умрели от глад.
Общата сума за 1937-39 г. била 9 млн., от които 3 млн. умрели в затворите. Тези цифри били незабавно подложени от Конкуест на „статистическа обработка”, което му позволило да направи извода, че между 1930 и 1953 г. болшевиките избили не по-малко от 12 млн. политически затворници. Прибавяйки тези данни към вече посоченото число на умрелите от глад през 30-те години, Конкуест стигнал до извода, че болшевиките са убили 26 млн. души. При една от последните си манипулации с числата Конкуест твърдеше, че през 1950 г. в Съветския съюз има 12 млн. политически затворници.
Статистическите методи на Александър Солженицин общо взето са същите, както при Конкуест, но прилагайки тези псевдонаучни методи към други изходни данни, той стига до още по-сериозни изводи. Солженицин се съгласи с оценката на Конкуест за 6 млн. умрели от глад през 1932-33 г., но що се отнася до чистката от 1936-39 г., той смята, че тогава са умирали най-малко по 1 млн. ежегодно. Солженицин направи извода, че от началото на колективизацията до смъртта на Сталин през 1953 г. комунистите унищожили 66 млн. души. Освен това той изкарва съветското правителство отговорно за смъртта на 44 млн. съветски хора, които, както той твърди, били избити през Втората световна война. Изводът на Солженицин е: „ 110 млн. руснаци са паднали като жертва на социализма”. Що се отнася до затворниците, Солженицин пише, че техният брой в трудовите лагери до 1953 г. е 25 млн.
Горбачов отваря архивите
Колекцията от фантастични цифри, представена дотук, е резултат на много добре заплатени фабрикации, които се появиха в буржоазния печат през 60-те години и винаги се представят за верни факти, получени с помощта на научни методи. Зад тези фалшификации стоят западните секретни служби, главно ЦРУ и МИ-5. Влиянието на средствата за масова информация върху общественото мнение е толкова голямо, че тези цифри дори и сега се приемат за верни от огромен брой хора на Запад. С течение на времето тази позорна ситуация само се влошава. През 1990 г. в самия Съветски съюз, където Солженицин и другите добре известни „изследователи”, като Андрей Сахаров и Рой Медведев, не можаха да намерят подкрепа за многочислените си фантазии, настъпиха съществени изменения. В новия „свободен” печат, появил се по времето на Горбачов, всеки враждебен на социализма деятел беше приветстван като прогресивен. Започна безпрецедентен по своята спекулативност растеж на броя на умрелите и затворниците. Сега всичко се смеси в една група от десетки милиони жертви на комунизма. Истерията на новия, свободен печат при Горбачов доведе до по-нататъшен ръст на лъжите на Конкуест и Солженицин. Точно в това време Горбачов отвори архивите на ЦК за исторически изследвания. Частично и заради това, че в архивите е възможно да се намерят факти, които биха могли да хвърлят светлина върху истината. Но главно заради това, че дивите спекулации около броя на унищожените и затворените, за които се говореше толкова време, биха могли да бъдат потвърдени в деня, когато се отворят архивите. И Конкуест, и Сахаров, и Медведев, и други искаха това да стане. Но когато се отвориха архивите и изследователските отчети, основани на оригиналните документи, се появиха в пресата, се случи нещо странно. Неочаквано и свободният горбачовски печат, и спекулиращите с репресиите изгубиха интерес към архивите.
Резултатите от изследванията, направени върху архивните данни на ЦК на КПСС от руските историци Земсков, Дугинин и Клевник, които започнаха да се появяват в научните списания от 1990 г., изцяло се премълчаваха. Отчетите, съдържащи резултатите от тези исторически изследвания, съвършено противоречат на заявеното в „свободната преса”, че числото на жертвите ще надмине очакванията. Тяхното съдържание така и си остана непубликувано. Отчетите си останаха напечатани в малкодостъпните научни списания, практически неизвестни за голямата част от обществото. Отчетите за резултатите от научните изследвания едва ли можеха да се конкурират с истерията в печата, така че лъжите на Конкуест и Солженицин продължават да получават подкрепа от много слоеве на населението на бившия СССР. На Запад отчетите на руските изследователи на системата за наказания при Сталин бяха също пренебрегнати и от печата, и от телевизията. Защо?
Какво показаха руските изследвания
Изследванията на съветската наказателна система са представени на почти 9000 страници. Автори на отчети има много, но широко известни между тях са руските историци В.Н.Земсков, А.Н.Дугин, О.В.Клевник. Техните материали започнаха да се публикуват през 1990 г., а през 1993 г. бяха почти завършени и публикувани изцяло. Отчетите станаха известни на Запада в резултат на сътрудничеството между изследователите от различни страни. Удаде ми се да се запозная с две работи: едната, появила се във френското списание „Листоар” от септември 1993 г., написана от Никола Верт, старши изследовател от френския научно-изследователски център CNRS, и работата, публикувана в САЩ – в списание „Америкън Хисторикъл Ривю” от Дж.Арчем Гети, професор по история в Калифорнийския университет Ривърсайд, в съавторство с Г.Т. Ритърспорн, учен от френския научно-изследователски център и руският изследовател В.Н.Земсков от Института за руска история ( отделение на Руската академия на науките – РАН). Днес се появиха и книги на тези изследователи.
Преди да продължа, за да се избегнат всякакви недоразумения, искам да поясня, че никой от учените, привлечени към тази работа, не е със социалистически възгледи. Напротив, техните възгледи са буржоазни и антикомунистически. Фактически много от тях са завършени реакционери. Това се казва, за да не си въобрази читателят, че ще бъдат представени изследвания на някой от „комунистическите заговорници”. Просто така се случи, че горепосочените изследователи разкриха лъжите на Конкуест и Солженицин, Медведев и сие, поставяйки професионалната си чест на първо място. Резултатите на руските изследователи дават отговор на огромното число въпроси за съветската наказателна система.
454 000 или 9 000 000
Вторият въпрос се отнася до съотношението между броя на политическите затворници и обикновените углавни престъпници. Този въпрос се отнася спрямо затворените в трудовите лагери, колониите ГУЛАГ и затворите (въпреки това, трябва да помним, че в трудовите колонии е имало и хора, само частично лишени от граждански права, т.нар. временно лишени от политически или граждански права). Представената долу таблица показва данни, публикувани в „Америкън хисторикъл ривю”, обхващаща период от 20 години, започващ от 1934 г., когато наказателната система е била подчинена на централното ръководство, до 1953 г., когато умира Сталин.
Брой на затворниците в СССР ( по данни на „The American Historical Review”)
Данни към 1 януари | Трудови лагери ГУЛАГ | Контра-революционери | % на контра-революционерите | Умрели | % на умре-лите | Освободени | Избягали | Трудови колонии | Затвори | Всичко затворени |
1934 | 510307 | 135190 | 26,5 | 26295 | 5,2 | 147272 | 83490 | 510307 | ||
1935 | 725438 | 118256 | 16,3 | 28328 | 3,9 | 211035 | 67493 | 240259 | 965697 | |
1936 | 839406 | 105849 | 12,6 | 20595 | 2,5 | 369544 | 58313 | 457088 | 1 296494 | |
1937 | 820881 | 104826 | 12,8 | 25376 | 3,1 | 364437 | 58264 | 375488 | 1 196369 | |
1938 | 996367 | 185324 | 18,6 | 90546 | 9,1 | 279966 | 32033 | 885203 | 1 881570 | |
1939 | 1 317195 | 454432 | 34,5 | 50502 | 3,8 | 223622 | 12333 | 355243 | 35053 | 2 022976 |
1940 | 1 344408 | 444999 | 33,1 | 46665 | 3,5 | 316825 | 11813 | 315584 | 19026 | 1 850258 |
1941 | 1 500524 | 420293 | 28,7 | 100997 | 6,7 | 624276 | 10592 | 429205 | 48773 | 2 417468 |
1942 | 1 415596 | 407988 | 29,6 | 248877 | 18,0 | 509538 | 11822 | 360447 | 27799 | 2 054035 |
1943 | 983974 | 345397 | 35,6 | 166967 | 17,0 | 336135 | 6242 | 500208 | 23531 | 1 719495 |
1944 | 663594 | 268861 | 40,7 | 60948 | 9,2 | 152113 | 3586 | 516225 | 15521 | 1 335032 |
1945 | 715506 | 283351 | 41,2 | 43848 | 6,1 | 336750 | 2196 | 745171 | 27996 | 1 740646 |
1946 | 600897 | 333833 | 59,2 | 18154 | 3,0 | 115700 | 2642 | 956224 | 26150 | 1 818621 |
1947 | 808839 | 427653 | 54,3 | 35668 | 4,4 | 194886 | 3779 | 912794 | 30616 | 2 027796 |
1948 | 1 108057 | 416156 | 38,0 | 27605 | 2,5 | 261148 | 4261 | 1 091478 | 27585 | 2 475385 |
1949 | 1 216361 | 420696 | 34,9 | 15739 | 1,3 | 178449 | 2583 | 1 140324 | 2 356685 | |
1950 | 1 416300 | 578912 | 22,7 | 14703 | 1,0 | 216210 | 2577 | 1 145051 | 2 561351 | |
1951 | 1 533767 | 475976 | 31,0 | 15587 | 1,0 | 254269 | 2318 | 994379 | 2 528146 | |
1952 | 1711202 | 480766 | 28,1 | 10604 | 0,6 | 329446 | 1253 | 793312 | 2 504514 | |
1953 | 1727970 | 465256 | 26,9 | 5825 | 0,3 | 937352 | 785 | 740554 | 2 468524 |
От представената таблица произтичат определени изводи. Като начало, да сравним данните с тези, които дава Робърт Конкуест. Той твърди, че през 1939 г. в трудовите лагери имало 9 млн. политически затворници и че още 3 млн. умрели през 1937-39 г. Да не забравяме, че Конкуест говори само за политически затворници! Отделно от тях той разглежда обикновените углавни, които, съгласно неговите уверения, били значително повече от политическите. Съгласно казаното от Конкуест, през 1950 г. имало 12 млн. политически затворници! Запознати с реалните цифри, лесно можем да разберем, че Конкуест е мошеник. Нито една от неговите цифри не съответства на истината. През 1939 г. общият брой на затворените във всички лагери, колонии и затвори се доближавал до 2 млн. От тях 454 хил. били осъдени за политически престъпления. А не 9 млн., както пише Конкуест. Умрелите в трудовите лагери наброявали 160 хил., а не 3 млн., както твърди Конкуест. През 1950 г. имало 578 хил. политически затворници в трудовите лагери, а не 12 млн. А сега ще си позволя да напомня, че Робърт Конкуест и досега си остава един от водещите авторитети за противниците на комунизма. Сред реакционните псевдоинтелектуалци Р.Конуест е божество.
Що се отнася до цифрите, огласени от Солженицин – 60 млн., умрели в трудовите лагери – не е необходимо да ги коментираме. Абсурдността им е повече от очевидна. Трябва да имаш много голямо въображение, за да поддържаш подобно заблуждение.
Затворниците в САЩ са повече
Колко хора се намират в затворите на САЩ, най-богатата страна в света, с население 252 млн. души, потребяващи 60% от световните ресурси? Страна, която не я заплашва война и където няма дълбоки социални размествания, влияещи на икономическата й стабилност?
Едва ли може да се нарече новост разпространеното през август 1997 г. от информационната агенция “FLT-AP” съобщение, че броят на затворниците в САЩ през 1996 г. е бил 5.5 млн. души. Тази цифра означава повишение в сравнение с 1995 г. и показва, че броят на углавните в САЩ е 2.8% от възрастното население. Тези данни са абсолютно достъпни за всички, които имат отношение към северноамериканското правосъдно министерство. Броят на затворниците в САЩ сега е с 3 млн. повече, отколкото когато и да било в СССР! В затворите на Съветския съюз е имало максимум 2.4% затворници. В САЩ този показател е 2.8% и той расте. Съгласно справката на Министерството на правосъдието от 18 януари 1998 г. броят на затворниците в САЩ за 1997 г. се е увеличил с 96 100 души.
В съветските трудови лагери наистина режимът е бил жесток и труден за затворниците. Но какво да кажем тогава за сегашната ситуация в САЩ, където обикновено явление е насилието, наркотиците, проституцията, сексуалното робство (ежегодно в затворите на САЩ стават 290 хил. изнасилвания)? Никой не се чувства в безопасност в американските затвори! И то днес, в обществото на богатите, както никога преди!
Важен фактор – отсъствие на лекарства
Сега да разгледаме третият въпрос. Колко хора са умрели в трудовите лагери?
Броят им се колебае от година на година от 5.2% през 1934 г. до 0.3% през 1953 г. Смъртността в трудовите лагери беше свързана с общия недостатък на ресурси в обществото като цяло, в частност с недостига на лекарства, необходими за борба с епидемиите. Този проблем е стоял не само пред трудовите лагери, но и пред цялото общество, както и пред огромното болшинство от страните в света. Когато след Втората световна война бяха изобретени и влязоха в употреба антибиотиците, ситуацията се измени радикално. Фактически най-лоши бяха военните години, когато нацистките варвари създадоха крайно трудни жизнени условия за всички съветски граждани. През тези четири години повече от половин милион души са умрели в трудовите лагери – това е половината от общия брой смъртни случаи за целия разглеждан 20-годишен период. Да не забравяме, че през това време във войната са загинали 25 млн. от тези, които са били на свобода. През 1950 г., когато условията на живот в Съветския съюз се подобриха, а антибиотиците влязоха в практиката, броят на умрелите в затворите се снижи до 0.3 %.
&nbs
Ето пълни доказателства, че ни лъжат мно...
Напразна молитва: - Дай, Боже, на управн...
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
Номерът с т.н. "просрочие" на ...
Всъщност на всички нива, ако погледнем в каква клоака се превърна напоследък блог.бг., и то от 3-4-ма клакьори...
Не може да се отрече, че и от двата лагера се е преувеличавало в името на пропагандата и машината за подтискане на масите. Заблудата играеше важна роля за да се угоди на управляващите на желязната завеса.
Ярък аргумент за това е и днешната действителност на нашите продажни медии, които дори отрекоха, че е имало турско робство, като го замениха с османско присъствие.
Моралът и патриотизма го закачиха на пирона, самозабравиха се и се разбесняха, като глутница в цикъл и се подложиха за оплождане на западните интереси.
Ако недай си боже другият колос рухне, ще видим оттам
колко по-здрави болни ще излязат...
Но след "промените" вече нямаше какво да възпира имперските
стремежи и новите технологии позволяват обработка на
човека в плашещи размери...
Разбира се, не ми е влизал в блога с никой от никовете си,
като плужек се е промъкнал и прочел истината.
И го е заболяло.
Сега от първа с фалшиви одобрения и коментари, с модериран вход ще разгромява противника...
Ето, за такива "демократи" става въпрос.
Естествено че е силно преувеличено....това вече не е идеологическа война а борба за налагане на интереси за контролиране на финасовите потоци и суровини като петрол газ борба за налагане на нов световен ред!
Хвала на такива тайни борци. Затова успяваме!
Приятна вечер!
Големият брат ряпа да яде...
щом мисли, че никой не помни.
Поздрави!
2. Жестоката истина
3. хомоданни
4. още хомоданни
5. хуманното общество
6. Идеята
7. UNDER BLACK FLAGS WE MARCH
8. Простовато и скучно.
9. не ме познаваш
10. Защо ни трябват мъже
11. Това не го знаете
12. Технология на унищожението
13. демокрацията не се нуждае от капитализъм
14. капитализма и социализма
15. задължително гласуване
16. Защо някои се определят като различни?
17. Исус срещу Ева