Прочетен: 3564 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2017 15:16
Експерти по здравословното хранене заключават, че всичко, от което се нуждаем, обикновено се съдържа в една рутинна диета. Представители на индустриите, подкрепени от една изключителна история, твърдят, че храната не съдържа достатъчно и имаме нужда от добавки.
Историята е на изключително талантливия химик Лайнъс Полинг, американски химик от немски произход, носител на две Нобелови награди:
- Нобелова награда за химия за 1954 година „за изследване природата на химичната връзка и нейното приложение за определяне структурата на химичните съединения“;
- Нобелова награда за мир за 1962 година „за кампанията му против опитите с ядрено оръжие“.
Но всичките усилия, труд и мислене, които правят Лайнъс Полинг легенда, изчезват. По думите на негов колега, неговото „падение е по размерите на една класическа трагедия”.
Повратната точка идва през март 1966, когато Полинг е на 65 години. Той току-що е получил медала Карл Нюберг. „По време на лекция в Ню Йорк” – спомня си Полинг, „аз споменах колко приятно ми става, когато чета за откритията на учени в изследванията им за естеството на света и заявих, че ми се иска да живея още 25 години, за да удължа това мое удоволствие. На връщане от Калифорния получих писмо от един биохимик, Ървин Стоун, който беше присъствал на лекцията. Той ми писа, че ако следвам препоръката му и вземам по 3 000 милиграма витамин С дневно, ще живея не само 25 години по-дълго, а дори повече.”
Стоун, който се обръща към себе си като доктор Стоун, е учил химия 2 години в колежа. По-късно, той получава почетна степен от Колежа по хиропрактика в Лос Анджелис и „докторантура” от университета Донсбах – неакредитиран университет за дистанционно обучение в Южна Калифорния.
Полинг следва съвета на Стоун. „Започнах да се чувствам по-свеж и здрав” – казва Полинг. „По-специално, тежките простуди, от които страдах няколко пъти годишно, повече не се появяваха. След няколко години, увеличих приема на витамин С първо 10 пъти, а след това 20 пъти, и дори 300 пъти над нормата: пиех по 18 000 милиграма на ден.”
От този ден нататък, хората ще свързват Лайнъс Полинг само с едно нещо – витамин С.
През 1970 година Полинг публикува книгата „Витамин С и обикновената настинка”, с която призовава хората да приемат по 3 000 милиграма витамин С на ден (около 50 пъти над препоръчителния дневен прием). Полинг смята, че обикновената настинка скоро ще остане в историята. „Ще са нужни десетки години, за да се изкорени напълно обикновената настинка”, пише той, „но аз смятам, че тя може да бъде изцяло под контрол в Щатите и в някои други държави в рамките на няколко години. Нямам търпение да стана свидетел на тази крачка към един по-добър свят.” Книгата на Полинг мигновено се превръща в бестселър. Версии с меки корици са принтирани през 1971 и 1973, а допълнено издание, озаглавено „Витамин С, обикновената настинка и грипът”, публикувано три години по-късно, обещава да предотврати предречената епидемия от свински грип. Продажбите на витамин С се удвояват, утрояват и умножават по четири. Аптеките не могат да смогнат на търсенето. В средата на 70-те, 50 милиона американци вече следват съвета на Полинг. Производителите на витамини наричат това „ефектът Лайнъс Полинг”.
Учените, обаче, не са толкова ентусиазирани. На 14-ти декември 1942, около 30 години преди Полинг да публикува първата си книга, Доналд Коуан, Харолд Дийл и Ейб Бейкър от Университета в Минесота публикуват статия в Журнала на американската медицинска асоциация, озаглавена „Витамини за превенция на простудни заболявания”. Авторите стигат до заключението, че „при условията на това контролирано изследване, при което бяха излекувани 980 простудни заболявания… няма индикации, че витамин С сам по себе си, антихистаминово лекарство само по себе си, или витамин С заедно с антихистаминово лекарство, имат значителен ефект върху продължителността и сериозността на инфекциите на горните дихателни пътища”.
След изявленията на Полинг, изследователи от университета в Мериленд дават 3 000 милиграма витамин С на 11 доброволци и захарно хапче (плацебо) на 10 други, всеки ден в продължение на три седмици. След това те заразяват доброволците с обикновена настинка. Всички развиват симптоми с идентична продължителност. В университета в Торонто изследователи дават витамин С или плацебо на 3 500 доброволци. Отново, витамин С не успява да предотврати настинките, дори и при доброволците, приемали по 2 000 милиграма на ден. През 2002, изследователи от Холандия дават мултивитамини или плацебо на повече от 600 доброволци. Отново няма разлика. Най-малко 15 изследвания показват, че витамин С не лекува обикновената настинка. В резултат на това, нито Агенцията за контрол на храните и лекарствата, Американската педиатрична академия, Американската медицинска асоциация, Американската диетична асоциация, Центърът за човешко хранене към училището за публично здраве „Джон Хопкинс Блуумбърг”, нито Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ препоръчват приема на витамин С като хранителна добавка за превенция или лекуване на настинки.
Въпреки че изследване след изследване сочат, че Полинг греши, той отказва да повярва и продължава да насърчава приема на витамин С в своите изказвания, популярни статии и книги. В случаите, в които той се появява пред медиите с очевидни симптоми на простудно заболяване, той твърди, че страда от алергии.
Лайнъс Полинг качва летвата. Той твърди, че витамин С не само предпазва от настинки, но и лекува рак.
.............Мислех да направя интересен, раздвижен и поучителен постинг за заблудите около хранителните добавки, базиран на чудесната статия от сп. Българска наука, но блог.бг успешно парира всички опити.
Отказвам се.
Прочетете статията, и много неща ще ви се изяснят.
Митът за витамините: Защо мислим, че имаме нужда от хранителни добавки | Българска наука и медицина
... само в собствените си очи.
Що се отнася конкретно по темата "И най-мъдриЯ си е малко прост.", то и тук сте уцелили точно в десетката. Колегата freeoldmen, който е автор на това крещящо неграмотно заглавие е прост почти колкото мен, на моменти дори по-прост. Все пак, понеже сме колеги по простотия, ще се опитам нескопосано да го защитя. Самото му заглавие не отрича, и дори твърди, че и най-мъдриЯ човек, може понякога и до някаква степен да бъде прост. Не разбирайки смисъла на това заглавие, критикуващите го попадат автоматично в заложения в него смислов капан, а именно - И най грамотниЯ понякога може да е много прост."
Мунчо у секи вижда Руссиян..
2. Жестоката истина
3. хомоданни
4. още хомоданни
5. хуманното общество
6. Идеята
7. UNDER BLACK FLAGS WE MARCH
8. Простовато и скучно.
9. не ме познаваш
10. Защо ни трябват мъже
11. Това не го знаете
12. Технология на унищожението
13. демокрацията не се нуждае от капитализъм
14. капитализма и социализма
15. задължително гласуване
16. Защо някои се определят като различни?
17. Исус срещу Ева