Прочетен: 3997 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2018 16:02
Казано през 1992-ра...
Следващият текст не е от интервюто на Георги Джагаров.
Източник: Поглед.инфо
/Поглед.инфо/ Антибългарите са особена категория хора: родени от българска майка, сукали българско мляко, расли и възпитани в България, а станали имитатори на западни модели, оплюватели на миналото си и демитологизатори на историята си. С други думи, антибългарите са съвременни герои от „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, а в тяхното поведение по един чуден начин се преливат чуждопоклонничество, папагалщина и злонамереност.
Вие ще разпознаете антибългарите на Трети март (не са ни освободили, окупираха ни); на 9-ти май (това е Ден на Европа и той няма нищо общо с Червената армия, съставена от изнасилвачи и окупатори); на т.н. Халоуийн (традиционен български празник, особено за децата!); на т.н. Свети Валентин (традиционен ден на любовта, особено в България!)…
Антибългарите са хора на новия ред, които са склонни към спонтанна анти-комунистическа и русофобска реторика. Ако ги питаш как са живяли по време на социализма, те ще ти кажат, че са пребивавали в концлагер. Там, в „окупирана България“ те са учили в елитни гимназии и вузове, там са се лекували безплатно и са защитавали дипломните си работи сред шума на маршируващи руски ботуши. Там са станали комсомолски активисти, а някои – дори членове на БКП. Там са получили възможност за работа и кариера, едни са станали учители, а други – университетски преподаватели, артисти, инженери, директори, технически ръководители.
Днес тези неподозирани дисиденти заплюват своето минало и разобличават „комунизма“, посочват с пръст враговете на глобализма и на „евроатлантическите ценности“. Доволни са, че България вече няма индустрия, стопанство и армия, но има над хиляда джамии, няколко американски военни бази и два милиона и половина по-малко българи. Гордеят се с общата неграмотност на населението, с дълговете си към банките, с изобилието от мутри, с мижитурската си поза към новите си владетели. Благодарни са, че живеят зад железни врати и решетки, че имат алармени инсталации в апартаментите и колите си, че изпитват несигурност за утрешния ден.
Антибългарите са безспорни майстори на нови словесни клишета от типа на „няма безплатен обяд“, „комунистите са виновни за всичко“, „през 1941 г. не сме имали друг избор освен да се съюзим с Хитлер“, „в България фашизъм не е имало“, „партизанин – значи терорист“, „Паисий не е написал История славянобългарска, а История славно-българска. Тези наследници на Конфуций неуморно търсят повод да избълват цялата тази тирада от безсмислици в лицето на всеки неверник, който се съмнява в светлата европейска перспектива на България и в достойнствата на капитализма.
Кандисахме от българи, които се срамуват от Ботев, Вапцаров, „Време разделно“ и Сан Стефано; от такива, които премахнаха Родинознанието от учебните програми и изтриха стиховете на наши революционни поети. Кандисахме от псевдоучени, които пренаписват историята; които са забравили кой е махнал феса от главата им и се чувстват неудобно пред света, че у нас има връх Шипка и паметник на Царя Освободител. Кандисахме от български слагачи, които се умилкват като малки паленца пред своите европейски и американски господари, а като погледнат на Изток – ръмжат и святкат с очи като истински балкански левове…
Както казва големият български поет Ивайло Балабанов „Революция е нужна, но няма войвода“. Народът е доволен, омаян, гласува за едни и същи разрушители на България, ходи на плаж в Гърция, пазарува парцалки в Турция и си пие кафето в Париж. Мнозинството възприема тези нови възможности като крайна цел на своя живот, чиято основна мисия се определя от нуждите на благоутробието. Насаждат му аморалност, денационализират го, събличат го и го ограбват, а той възприема всичко това с благодарност и го смята за добродетел.
Народът ежедневно руши своите духовни опори: език, писменост, славянство, православие – четирите стълба на българската идентичност, които съхраниха нацията ни в най-мрачните времена на робството. Днес тези духовни опори са незнайни за голяма част от българския народ и тяхното място е заето от неграмотност, опростачване, комерсиализъм, аморалност и култ към всичко западно.
Дали някога ще се събудим, зависи от нас, но времето е златно и преминава като мираж. Ако сега не го използваме, за да се извадим от блатото сами за косите, както е направил барон Мюнхаузен – ще продължаваме да бъдем безмълвни свидетели на собственото си затихване като нация и народ. Ще зачеркнем делото на хан Аспарух и ще се разпилеем окончателно по света, като прах във вятъра.
АТАНАС БУРОВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Антибългари, стига сте ревали!
по определения за това ред.
Хайде, живичко.
Даже обратното.
За мен 1 май е датата, на която майка ми, ако бе жива, щеше да навърши определен брой години. Не таЯ носталгия по манифестации например :)
Но е неоспоримо, че има абсурдно отричане и опити за зачеркване и заличаване на истини, на факти, на минало, на корени. И деформиране към друга посока, която е нищо по-малко от чуждопоклонничество, и поредна грешка. А всяко изкривяване на истината е грозно и ражда чудовища. Чудовища, които ни унищожават.
Митак, до последно имаме шансове. Заблудите са много и разнолики, така е, но вярвам в онова, дето не умира. И вярвам също, че българинът го носи. Както и че ще бъде разпалено. Въпросът е факел, сочещ пътя ли ще е, или собствената ни клада.
Даже обратното.
О, не е вярно, българинът се е събудил отдавна, обаче се прави на заспал. След провалите на младата ни държава в Междусъюзническата и ПСВ, българинът загуби всякакъв устрем сам да решава съдбата си. По традиция чакаме да посрещнем някой с хляб и сол, е дано пак да са руснаците:)
И знаете ли защо точно руснаците ни трябват? - Не само защото са ни братушки по кръв, вяра и език, въпреки, че и това е важно. Но по-важното е, както казва Джагаров, че и следващата голяма промяна ще изтласка на власт "нови" чуждопоклонници (нови е в кавички, защото старите ще станат нови), същите слаби личности готови да предадат българските интереси. Руснаците обаче са доказали в историята, че уважават своите приятели и са готови да разделят с тях една съдба, а не да ги ограбват. Затова ни трябват руснаците, защото те ще ни помогнат, въпреки новите "русофили", които ще се юрнат да им продават България.
Ако Путин не направи коренна промяна в идеологическа насока в последните си шест години, май е все тая кой ще изяде хляба и солта.
ПРОСТО НАРОДЪТ НЯМА ПОЛЕЗЕН ХОД, и никой не е измислил такъв. Можем ли да се опънем на унищожителите от САЩ? По-малко, МНОГО по-малко, отколкото слещу Осмонската империя. Защото тогава, ако се вдигнем, можеше да влезе Русия. А ако сега се вдигвем, ще влезе Ердоган. И само с ядрено оръжие може да бъде изкаран. А Русия е с примка на шията и не е свободна да прави каквото иска. Не е все едно кой ще яде хляба и солта. Макар, че е най-добре да минем без хляб и сол...
В любими блогове сте ми. И си говорехме на "ти" едно време.:-)
Коментар 12 отразява и моята гледна точка, така че, сме съмишленици.
Но понякога безсилието надделява, и човек вижда само черното...
2. Жестоката истина
3. хомоданни
4. още хомоданни
5. хуманното общество
6. Идеята
7. UNDER BLACK FLAGS WE MARCH
8. Простовато и скучно.
9. не ме познаваш
10. Защо ни трябват мъже
11. Това не го знаете
12. Технология на унищожението
13. демокрацията не се нуждае от капитализъм
14. капитализма и социализма
15. задължително гласуване
16. Защо някои се определят като различни?
17. Исус срещу Ева