Моля всеки, който е по- чувствителен, да не гледа видеоклиповете. 
   Аз лично не можах.







 





21 май 2013, вторник ЖЕСТОКАТА ИСТИНА ЗА ТЪРГОВИЯТА С КУЧЕШКО МЕСО В КИТАЙ  
  Кучетата, които се използват за търговията с месо в Китай често се хванати на улицата или откраднати от техните собственици. Други са отглеждани в тесни клетки и прекарват почти целия си живот затворени. Транспортирани в малки клетки, без храна и вода по време на дългият път, подложени на много физически и психологическите мъчения, тези животни накрая достигнат до кланиците за кучета, където в мизерия и собствени изпражнения, изчакват в продължение на дни своя ред. Живота на тези чувствителни животни свършва тук. Когато дойде техният ред, всяко от тях се бори за живота си както може, но нито едно от тях не успява да се спаси.    Момента, в който ги убиват по възможност, го правят бавно и с много жестокост, защото се смята, че  скока на адреналин в кръвта на животното засилва вкуса на месото.  Нанасят им много удари с тежки предмети по главата и тялото, но това не прекратява бързо живота им, само остават в безсъзнание за няколко секунди. Все още са живи, когато им свалят кожата и дори тогава отчаяно се опитват да се спасят.По тези причини кучета трябва да бъдат хвърлени живи в кипяща вода или умишлено заклани пред други кучета, за да се повиши степента на страх в тях.  

Нито едно животно не би искало да умре по този начин. Всички те се борят до последният си дъх. Представяте ли си страха, който тези беззащитни животни изпитват?    Над 10 милиона 4 милиона кучета и котки се убиват всяка година за месо и кожа в Китай.
Ако сте много чувствителни, не гледайте тези видеозаписи. Слагам ги тук, защото това е истина и съществува на нашата планета земя. Това, че ние не сме в състояние спрем тази жестокост сега, не може да ни остави безразлични.
снимков албум:
http://www.flickr.com/photos/igualdadanimal/sets/72157629902243010/
видео:





ВИТА - СПАСЕНА ОТ СИГУРНА СМЪРТ
Този клип е за гледане  
   ПОСЛАНИК НА МИЛИОНИТЕ ОСЪДЕНИ, КОИТО НЯМАТ ГЛАС


В Китай убиват милиони кучета с цел консумация на месото и кожата, но Вита успя да спаси живота си благодарение на една група испански активисти, които успяха да я спасят от една кланица  в Китай, където кучета, умрели от глад и жажда, потънали в собствените си мизерии, чакаха своя ред, за да бъдат убити с удари.    Сега Вита ще бъде посланик за тяхната свобода.
 
За да спаси Вита, Хосе – един активист от испанската група за защита на животните пътува до Сан Джан, Китай. Там той успява да се инфилтрира в една нелегална кланица. Там вътре, гладни и окървавени кучета чакали реда си да бъдат пребити и сварени живи. И между тях, това куче.  
Вита. Тя застанала на вратата и вдигнала лапичките си, опитвала се да излезе от там, тихо скимтяла и се молела да я пуснат. Да избяга от сигурната смърт, която я чакала.  
Хосе успял да измами работниците в кланицата, той им обещал, че ще могат да се договорят за общ бизнес, но преди това искал да вземе едно от кучетата, за да го изяде.  Истината била, че Хосе наистина искал да “изяде” Вита, но с целувки.  
Вита била спасена, извън кланицата я чакало всичко онова, което никога не е получавала. Включително и един билет към Испания.

Едно пътуване с щастлив край за едно куче, което освен това не идвало самo. Тo носелo със себе си осем нови живота.     
Това е историята на Вита, която ще послужи като послание от милионите кучета и котки, които нямат нейният късмет.   ВИТА - ФОТОАЛБУМ
 
  Публикувано от ALCYONE в 00:58
   Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook     източник: БЛОГ ЗА СЕРИОЗНИ ХОРА

Онзи ден мислих да оставя коментар, но се отказах. Жестокостта на хората /меко казано/ е основната причина, поради която аз не желая да бъда човек и не желая да живея в човешкия свят, по начина, по който хората са го "изградили".
Позволявам си да живея в моя ангелски свят, където има само нежност и доброта, но винаги, когато се "сблъскам" с "човешкия" свят, ми се къса сърцето.
...
При мен идват животни, подслоняват се в двора ми. Не знам как става, намират ме просто.
И са все наранени животни. Имах едно куче преди време, беше с отрязано ухо. Нарекох го Рондас. Стоеше на пътя пред къщата ми и не смееше да влезе. Отне ми известно време да го убедя, че го обичам и няма да го нараня. Най-хубавият ми спомен от него е как дойде до мен, бях легнала на поляната и си почивах на слънце, той легна до мен, лапите му бяха съвсем близо до моите ръце, аз го докоснах и той се сепна. Явно беше свикнал на жестоко отношение. Сега не е при мен и много ми липсва.
Имах и един котарак, който се настани на верандата ми. Куцаше с предната лява лапа. Спеше в чехлите ми и си личеше, че го е страх като го доближа. Нарочно се правех, че не го забелязвам, за да не се притеснява, и скришом му оставях храна. За няколко дни се сприятелихме и ми позволяваше да го гушкам. После едни злонамерени роднини го бяха изхвърлили на края на селото, търсих го, но не го намерих. Бях го наименувала Валдор. Сега имам три кучета, майка с две малки, които отгледах от раждането им, и три котки, които също са при мен от бебета. Кучовците са палави, но в общи линии са в приятелски отношения с котаците. Мечтая си за добър свят, без жестокости и злини и не разбирам защо има хора, които изпитват нужда да бъдат...чудовища...